Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби против решение № 4067/19.06.2017 г. по адм. д. № 1649/2017 г. на Административен съд – София-град.
В касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, подадена чрез главен юрисконсулт Т.Г, се обжалва решението в осъдителната част. Излагат се твърдения, че съдът не е преценил продължителността и интензитета на претърпените от Атанасов болки и страдания. Не е взел предвид, че той лично е попълнил декларация и е посочил, че по време на престоя си в районното управление няма здравословни проблеми и не желае медицински преглед от лекар. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подадена и от А.А, чрез адвокат Д.Б.Т, че съдът е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди и иска предявеният иск да бъде уважен изцяло. Оспорва като неправилно решението и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на имуществени вреди и иска да бъде отменено. Оспорва решението в частта на присъдените разноски, като счита адвокатското възнаграждение за занижено, а юрисконсултското възнаграждение – за прекомерно.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са частично основателни. По отношение на касационната жалба на А.А съдът е направил обоснован извод, че ищецът е понесъл неимуществени вреди вследствие на действията на полицейските служители и на отменената заповед за задържане. Но са основателни оплакванията в жалбата на СДВР относно присъдения размер на вредите. Формираният извод на първоинстанционния съд за размер на неимуществените вреди над 1000 лв. е необоснован. Основателни са оплакванията на Атанасов относно отхвърления иск за имуществени вреди. Разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съда при обжалване на заповедта за задържане на ищеца може да се определи като вреда от административна дейност. Налице е пряка причинна връзка между административния акт и настъпилата вреда, поради което СДВР следва да заплати на Атанасов обезщетение в размер на 1010 лв.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими.
Производството пред Административeн съд – София-град е образувано по искова молба на А.А срещу Столична дирекция на вътрешните работи, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 51 810 лева, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба, настъпили от отменена като незаконосъобразна Заповед № 3100 от 09.10.2016 г., издадена от полицейски орган при СДВР. Ищецът е обосновал претенцията си с претърпени физически и психически болки и страдания. Претендира се и мораторна лихва върху сумата за обезщетение, считано от 29.12.2016 г. до 10.02.2017 г., в размер на 800 лева, заплатен адвокатски хонорар от 1000 лева за процесуално представителство по административно дело № 10568/2016 г. на АССГ и 10 лева внесена държавна такса.
Съдът е осъдил СДВР да заплати на А.А обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 73, 48 лева за периода 29.12.2016 г. датата на влизане в сила на решението за отмяна на Заповед № 3100 от 09.10.2016 г. до датата на образуване на настоящото производство 10.02.2017 г., както и законна лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния й размер от 50 000 лева. Отхвърлил е изцяло иска на Атанасов за присъждане на сумата от 1100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – направени разноски по воденето на административно дело № 10568/2016 г. на АССГ. По исканията за разноски е осъдил СДВР да заплати на Атанасов сумата от 209, 78 лева, като част от платените разноски – депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 280 лева, платено адвокатско възнаграждение за един адвокат от 1500 лева и 10 лева внесена държавна такса, съразмерно на уважената част от иска. Осъдил е Атанасов да заплати на СДВР на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 1840 лева /хиляда осемстотин и четиридесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани изводи по същество на спора. След изясняването на фактите по делото, правилно е преценил предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателен. Решението е необосновано само по отношение на определения размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди на Атанасов от отменения незаконосъобразен административен акт.
От фактическа страна по делото е установено, че А.А е бил задържан със Заповед № 3100 от 09.10.2016 г., издадена от полицейски орган при СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР.Зедта е отменена с решение № 6814 от 07.11.2016 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав, като решението е влязло в сила на 29.12.2016 г. Разпитаните по делото свидетели са заявили, че след задържането му ищецът е бил прикован с белезници за една пейка и ръцете му са били разперени встрани. Кракът му бил бинтован, като превръзката била кървава. Видно от заключението на допуснатата СМЕ, по време на задържането му ищецът е имал открита рана на подбедрицата, която е била обработена в УМБАЛ „Пирогов“. Неподвижното приковаване на ищеца в това здравословно състояние е довело до болки и страдания с голям интензитет през следващите 2-3 дни, след което интензитетът е намалял през следващите 13-14 дни.
С оглед на тези факти съдът правилно е приел, че при наличието на кървяща рана не е било необходимо толкова продължително време задържаният да бъде държан окован неподвижно с белезници с разперени ръце. При престоя си в ареста той безспорно е претърпял болки и страдания, които са основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Но определеният от съда размер от 6000 лв. е завишен, като се има предвид че периодът на задържането му е 24 часа. Касационната инстанция приема, че справедливият размер на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е в размер от 2000 лв. В този размер решението следва да бъде оставено в сила, а за разликата до 6000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Правилни са изводите на съда за неоснователност на претенцията на Атанасов за имуществени вреди, представляващи адвокатския хонорар по адм. д. № 10568/2016 г. на АССГ, което е с предмет на обжалване заповедта за задържането му. Както правилно се е позовал административният съд на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, при отмяна на обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Тези разноски следва да се претендират в хода на самото съдебно производство. По приложеното адм. д. № 10568/2016 г. на АССГ няма направено искане за присъждане на разноски. Нещо повече, по делото е приложено пълномощно за адв. Д.Б, без да е представен договор за правна помощ за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Недопустимо е страната, която е пропуснала да претендира направени по дело разноски, да ги предявява като обезщетение за имуществени вреди в съдебно производство, заведено на друго основание. В случая е неприложимо ТР № 1/2017 г. на ОСС на ВАС, което се отнася до адвокатски възнаграждения. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед намаления размер на присъденото обезщетение, решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски. СДВР дължи на Атанасов заплащане на направените разноски по делото в размер на 70 лв., съразмерно на уважената част от предявените искове, а Атанасов следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр чл. 37 ЗПП, и чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, за двете инстанции. Съдът не е съобразил, че определянето на юрисконсултското възнаграждение след изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК е в размери, различни от минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4067/19.06.2017 г. по адм. д. № 1649/2017 г. на Административен съд – София-град в ЧАСТТА, с която СДВР е осъдена да заплати на А.А обезщетение за причинени неимуществени вреди в размера над 2000 лева, ведно с мораторна лихва за размера над 24, 49 лева за периода 29.12.2016 г., датата на влизане в сила на решението за отмяна на Заповед № 3100 от 09.10.2016 г. до датата на образуване на настоящото производство 10.02.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А срещу Столична дирекция на вътрешните работи, иск за присъждане на обезщетение в размера над 2000 лева /две хиляди лева/, за причинени неимуществени вреди, настъпили от отменена като незаконосъобразна Заповед № 3100 от 09.10.2016 г., издадена от полицейски орган при СДВР, както и искането за присъждане на мораторна лихва върху сумата за обезщетение за размера над 24.49 лева /двадесет и четири лева и 0, 49 лева/, считано от 29.12.2016 г. до 10.02.2017 г.
ОТМЕНЯ решение № 4067/19.06.2017 г. по адм. д. № 1649/2017 г. на Административен съд – София-град в частта, с която е осъдена СДВР да заплати на А.А сумата от 209, 78 лева, представляваща част от платените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска и в частта, с която е осъден А.А да заплати на СДВР сумата от 1840 лева, юрисконсултско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А.А, ЕГН [ЕГН] сумата от 70 лева /седемдесет лева/, представляваща част от платените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.А, ЕГН [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева /двеста лева/ за двете инстанции. В останалата част оставя в сила решението. Решението е окончателно.