Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник на 01 РУ Полиция – С. З срещу решение № 123/10.05.2017г. на Административен съд С. З по адм. д. № 112/2017г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба, Н.Т.К не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд град Ст. Загора е мълчалив отказ на Началник на 01 РУ Полиция – С. З, да се произнесе по молба на Н.Т.К 16.06.2016г. за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие.

За да отмени обжалвания мълчалив отказ, съдът е приел от фактическа страна следното:

С молба вх.№824500-9315/16.06.2016г., подадена до началника на 02 РУ С. З, жалбоподателят е поискал да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие пистолет марка „Маузер” с рег.№ 1073, за придобиването на което му е било издадено разрешение №20150122906/03.06.2015 г. на началника на 01 районно управление С.З.Н на началника на 02 РУ С. З, е формирало мълчалив отказ, който от своя страна е мотивирал жалбоподателят да оспори същият пред Административен съд С. З.

С определение №283/01.11.2016г., по адм. дело №318/2016г. на Административен съд С. З влязло в законна сила на 11.11.2016г. е постановено преписката да се изпрати на началника на 01 РУ С. З за произнасяне по компетентност, тъй като молбата е била подадена до некомпетентен орган, който от своя страна не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК.

С определение №35/26.01.2017г., постановено по адм. дело №9/2017г. по описа на Административен съд С. З, съдът е изпратил преписката на компетентния административен орган – началника на 01 РУ С. З, тъй като молбата от 16.06.2016г. не му е била изпратена, така както е разпоредил съдебния състав с определение №283/01.11.2016г., по адм. дело №318/2016г.

На 27.01.2017г. определение №35/26.01.2017г., постановено по адм. дело №9/2017г. в едно с копие от молба с вх.№824500-9315/16.06.2016г. и заверен препис от определение №283/01.11.2016г., по адм. дело №318/2016г. са връчени на надлежния орган, потвърдено и с подписа на Началника на 01 РУ С. З.

Първоинстанционният съд е приел, че началникът на П. Р управление С. З е следвало да се произнесе в едномесечен срок, съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, считано от 27.01.2017 год., т. е. до 27.02.2017 г., съгласно правилата за изчисляване на срокове /чл. 60, ал. 3 от ГПК/. Жалбата е депозирана в Административен съд С. З на 10.03.2017г. Предвид липсата на произнасяне в срок по подадената молба, съдът е отменил мълчалив отказ на началник на 01 РУ Полиция – С. З и е върнал преписката за произнасяне по молбата съгласно дадените указания по прилагането на закона. Решението е правилно.

Тъй като органът не се е произнесъл по молбата в срок, правилно съдът е приел, че е налице мълчалив отказ, срещу който АПК предвижда възможност за защита чрез обжалването му по съдебен ред.

Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Кодексът приравнява мълчаливия отказ на изричния такъв /чл. 149 АПК/, създавайки законова фикция, че мълчанието на органа е акт, презумирайки, че този акт е отрицателен за заявителя, т. е. е отказ по молбата. Мълчаливият отказ всякога е в нарушение на изискването за форма и на изискването за мотиви и това обстоятелство е взето предвид от законодателя. В името на гарантиране правото на защита на гражданите срещу незаконосъобразното забавяне за произнасяне по подаденото заявление, законодателят е приравнил изричният отказ с непроизнасянето в срок. Съобразно разпоредбата на чл. 149 АПК и в контекста на останалите законови норми на АПК, проверката за законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно материалната законосъобразност на същия.

В контекста на изложеното и след анализ на искането в конкретната хипотеза, касационната инстанция приема доводите на Административния съд относно незаконосъобразността на обжалвания мълчалив отказ, предвид изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗОБВВПИ/ органът да се произнесе чрез издаване на разрешение за съответната дейност или мотивирано да откаже издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК в случая се явява незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от съда .

Предметното естество на оспорения акт не е позволявало съдът да реши делото по същество, поради което преписката правилно е върната на компетентния административен орган, който следва да развие относимото административно производство и да се произнесе по направеното искане с мотивиран писмен акт.

Изложените в касационната жалба съображения не следва да се ценят от касационната инстанция като мотиви на отказа. На първо място, законовата норма на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗОБВВПИ/ задължава органът да се произнесе чрез издаване на разрешение за съответната дейност или мотивирано да откаже издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Липсата на нарочен мотивиран писмен акт е самостоятелно основание за отмяната на отказа на органа. На следващо място, мотивите на един административен акт могат да се намират и извън същия, но само при положение, че представляват част от административната преписка, към която актът изрично препраща и са подписани от органа, компетентен да издаде акта. Тези предпоставки в случая не са налице. Тълкувателно решение N: 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС говори и за възможност за допълнително излагане на мотивите на административния акт от компетентния административен орган, но най-късно до изпращане на жалбата срещу акта по компетентност. Такава хипотеза в случая също не е налице. Излагането на мотиви за отказа пред касационната инстанция представлява въвеждане на нови факти пред ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Недопустимо е въвеждането на нови фактически твърдения едва на касационна инстанция, както и установяването на факти от първоинстанционния съд, за които е следвало да бъдат изложени твърдения, подкрепени с доказателствени средства, в хода на административното производство при издаване на административния акт.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123/10.05.2017г. на Административен съд С. З по адм. д. № 112/2017г. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник на 01 РУ Полиция – С. З срещу решение № 123/10.05.2017г. на Административен съд С. З по адм. д. № 112/2017г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба, Н.К не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд град Ст. Загора е мълчалив отказ на Началник на 01 РУ Полиция – С. З, да се произнесе по молба на Н.К 16.06.2016г. за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие.

За да отмени обжалвания мълчалив отказ, съдът е приел от фактическа страна следното:

С молба вх.№824500-9315/16.06.2016г., подадена до началника на 02 РУ С. З, жалбоподателят е поискал да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие пистолет марка „Маузер” с рег.№ 1073, за придобиването на което му е било издадено разрешение №20150122906/03.06.2015 г. на началника на 01 районно управление С.З.Н на началника на 02 РУ С. З, е формирало мълчалив отказ, който от своя страна е мотивирал жалбоподателят да оспори същият пред Административен съд С. З.

С определение №283/01.11.2016г., по адм. дело №318/2016г. на Административен съд С. З влязло в законна сила на 11.11.2016г. е постановено преписката да се изпрати на началника на 01 РУ С. З за произнасяне по компетентност, тъй като молбата е била подадена до некомпетентен орган, който от своя страна не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК.

С определение №35/26.01.2017г., постановено по адм. дело №9/2017г. по описа на Административен съд С. З, съдът е изпратил преписката на компетентния административен орган – началника на 01 РУ С. З, тъй като молбата от 16.06.2016г. не му е била изпратена, така както е разпоредил съдебния състав с определение №283/01.11.2016г., по адм. дело №318/2016г.

На 27.01.2017г. определение №35/26.01.2017г., постановено по адм. дело №9/2017г. в едно с копие от молба с вх.№824500-9315/16.06.2016г. и заверен препис от определение №283/01.11.2016г., по адм. дело №318/2016г. са връчени на надлежния орган, потвърдено и с подписа на Началника на 01 РУ С. З.

Първоинстанционният съд е приел, че началникът на П. Р управление С. З е следвало да се произнесе в едномесечен срок, съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, считано от 27.01.2017 год., т. е. до 27.02.2017 г., съгласно правилата за изчисляване на срокове /чл. 60, ал. 3 от ГПК/. Жалбата е депозирана в Административен съд С. З на 10.03.2017г. Предвид липсата на произнасяне в срок по подадената молба, съдът е отменил мълчалив отказ на началник на 01 РУ Полиция – С. З и е върнал преписката за произнасяне по молбата съгласно дадените указания по прилагането на закона.

Решението е правилно.

Тъй като органът не се е произнесъл по молбата в срок, правилно съдът е приел, че е налице мълчалив отказ, срещу който АПК предвижда възможност за защита чрез обжалването му по съдебен ред.

Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Кодексът приравнява мълчаливия отказ на изричния такъв /чл. 149 АПК/, създавайки законова фикция, че мълчанието на органа е акт, презумирайки, че този акт е отрицателен за заявителя, т. е. е отказ по молбата. Мълчаливият отказ всякога е в нарушение на изискването за форма и на изискването за мотиви и това обстоятелство е взето предвид от законодателя. В името на гарантиране правото на защита на гражданите срещу незаконосъобразното забавяне за произнасяне по подаденото заявление, законодателят е приравнил изричният отказ с непроизнасянето в срок. Съобразно разпоредбата на чл. 149 АПК и в контекста на останалите законови норми на АПК, проверката за законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно материалната законосъобразност на същия.

В контекста на изложеното и след анализ на искането в конкретната хипотеза, касационната инстанция приема доводите на Административния съд относно незаконосъобразността на обжалвания мълчалив отказ, предвид изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗОБВВПИ/ органът да се произнесе чрез издаване на разрешение за съответната дейност или мотивирано да откаже издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК в случая се явява незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от съда .

Предметното естество на оспорения акт не е позволявало съдът да реши делото по същество, поради което преписката правилно е върната на компетентния административен орган, който следва да развие относимото административно производство и да се произнесе по направеното искане с мотивиран писмен акт.

Изложените в касационната жалба съображения не следва да се ценят от касационната инстанция като мотиви на отказа. На първо място, законовата норма на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗОБВВПИ/ задължава органът да се произнесе чрез издаване на разрешение за съответната дейност или мотивирано да откаже издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Липсата на нарочен мотивиран писмен акт е самостоятелно основание за отмяната на отказа на органа. На следващо място, мотивите на един административен акт могат да се намират и извън същия, но само при положение, че представляват част от административната преписка, към която актът изрично препраща и са подписани от органа, компетентен да издаде акта. Тези предпоставки в случая не са налице. Тълкувателно решение N: 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС говори и за възможност за допълнително излагане на мотивите на административния акт от компетентния административен орган, но най-късно до изпращане на жалбата срещу акта по компетентност. Такава хипотеза в случая също не е налице. Излагането на мотиви за отказа пред касационната инстанция представлява въвеждане на нови факти пред ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Недопустимо е въвеждането на нови фактически твърдения едва на касационна инстанция, както и установяването на факти от първоинстанционния съд, за които е следвало да бъдат изложени твърдения, подкрепени с доказателствени средства, в хода на административното производство при издаване на административния акт.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123/10.05.2017г. на Административен съд С. З по адм. д. № 112/2017г.

Решението е окончателно.