Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- Варна против решение № 1430 от 31.07.2017 г. по адм. дело № 864/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отменено Решение № 2153-03-13 от 28.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/18.11.2016 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ Варна, обективиращо отказ за отпускане на пенсия на Г.А за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, преписката е върната на ТП на НОИ Варна за произнасяне по заявление от 28.06.2016 г. на Г.А при съобразяване с указанията на съда по приложението на закона, и са присъдени разноски.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт.

Ответникът - Г.А чрез пълномощника си адвокат Н.С изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил Решение № 2153-03-13 от 28.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/18.11.2016 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ...