Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаД. А. по адм. дело № 8307/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г., подадена чрез пълномощника адвокат Т. Б. срещу Решение № 4490 от 06.07.2021г. по адм. дело № 11535/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №Ц-1040-21-323/23.10.2020г. на директора на ТП на НОИ-София-град, с което са потвърдени Разпореждане № 213-00-4146-2/04.09.2020г., Разпореждане № 213-00-4146-3/04.09.2020г. и Разпореждане № 213-00-4146-4/18.09.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че с оглед на събраните доказателства не са налице предпоставки за отмяна и възстановяване на полученото в условията на добросъвестност парично обезщетение за безработица. Иска се отмяна на решението и респективно отмяна на административния акт.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ-София-град, при редовно призоваване не изпраща представител. В писмени бележки чрез Е. В. - служител с юридическо образование, излага аргументите си по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 4490 от 06.07.2021г. по адм. дело № 11535/2020 г. на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на Д. Г. срещу Решение №Ц-1040-21-323/23.010.2020г. на директора на ТП на НОИ-София-град, с което са потвърдени Разпореждане № 213-00-4146-2/04.09.2020г., Разпореждане № 213-00-4146-3/04.09.2020г. и Разпореждане № 213-00-4146-4/18.09.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. С тези разпореждания се отменя Разпореждане № 213-00-4146-1/31.07.2015г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, отказва се отпускане на парично обезщетение за безработица, като с Разпореждане № 213-00-4146-4/18.09.2020г., се постановява да се възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 28.07.2015г. до 27.07.2016г. в размер на 7175,08 лева.

В хода на административното производство е установено, че подадените данни от осигурителя „Транс 2008“ ЕООД по чл. 5, ал. 4 КСО за Д. Г. за периода от 28.07.2015г. до 27.07.2016г. са заличени, поради което последният не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т.3 от ДР КСО. Установено е, че на адреса на дружеството няма такова юридическо лице. Дружеството не е извършвало дейност от 2015г. до 2019г., която да предполага наемане на лица по трудов договор, не се установяват реализиране на приходи от такава дейност, което да обуславя плащане на труда, на лицата за които са били подавани данни в регистъра на осигурените лица. При констатации за липса на осигурително правоотношение е изведен правен извод, че сумите изплатени като ПОБ за осигурителен риск безработица са изплатени при липса на право за това, поради което са издадени разпорежданията, предмет на решението на директора на ТП на НОИ София град, обжалвано пред съда.

Решението на директора на ТП на НОИ София град е обжалвано пред съда с възражения за незаконосъобразност с искане за отмяната му.

Съдът е приел, че Георгиев за посочените периоди не е имал право на парично обезщетение, тъй като няма качеството на осигурено лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КС и не отговаря на изискванията на чл.54а от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Новите данни и доказателства относно осигуряването на лицето са от значение за правото му на парично обезщетение за безработица и обосновават основание по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на влязлото в сила разпореждане за отпускане на ПОБ и за отказ за отпускането на ПОБ.

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че жалбоподателят не е полагал труд в „Транс 2008“ ЕООД - дружество, посочено като осигурител в спорните правоотношения. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства досежно обстоятелството полагал ли е труд жалбоподателят в посоченото дружество и е констатирал, че макар да е налице сключен трудов договор с „Транс 2008“ ЕООД, липсват каквито и да било доказателства, че той изобщо е започнала да осъществява тези функции в посоченото дружество.

Изводът на съда за липса на реално полаган труд по трудово правоотношение с посочения работодател не се опровергава нито от твърденията на жалбоподателя, нито от ангажираните в хода на производството доказателства. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид обстоятелството, че Георгиев не е работил в „Транс 2008“ ЕООД, правилно административният орган не е взел предвид осигурителния му доход за посочения период.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните в хода на делото писмени доказателства, като при всестранния и задълбочен анализ на последните е стигнал до правилния извод, че Георгиев не е осъществявал никакви конкретни трудови функции, както и че в процесния период дружеството не е осъществявало дейност.

Съдът не възприема доводите на касатора, свързани с нарушаването на правото му на защита, доколкото същият не е участвала в производството за заличаването на осигурителните му права. Производството по установяване на юридическите факти от значение за осигурителното правоотношение между осигурител и НОИ се развива между тези две страни, без участието на осигурени лица. Контролните органи на НОИ имат правомощията да извършват проверки на осигурителите във връзка с техните задължения за осигуряване на информация и заплащане на осигурителните вноски, но това не включва участието на други лица, тъй като не е налице пряко и непосредствено засягане на техни права и законни интереси. Участието на жалбоподателя в отношенията между осигурителя и НОИ, още по малко в служебните контролни проверки, не намира опора в закона. В този смисъл, не е нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че административният орган не е уведомил жалбоподателя за издаване на разпорежданията и същият не участвала в това производство. Правото на защита на Георгиев не е нарушено, доколкото на същия е предоставена възможността да ангажира доказателства за упражнявана трудова дейност, обосноваваща валидно възникване на осигурително правоотношение, което не сторено от касатора.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото. Д. Г. следва да заплати на ТП на НОИ – София-град сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4490 от 06.07.2021г. по адм. дело № 11535/2020 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Д. Г. да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София - град разноски в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев