Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец д -р Е.К с фирма „ Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Е.К”, с ЕИК 201734814 против Решение № 432 от 09.11.2017 г. на Административен съд В. Т, постановено по адм. дело № 710/2017 г.

Поддържа в касационната жалба, че с решението съдът отхвърлил оспорването му против заповед за налагане на санкция № РД – 09 - 965/11.08.2017 г. на директора на РЗОК - В. Т и същевременно бил осъден да заплати на РЗОК - В. Т разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Излага съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение и заповедта за налагане на санкции, както и да присъди на страната разноските по делото.

Ответникът - директор на Районна здравно осигурителна каса - В. Т в писмено становище по делото оспорва подадената касационна жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че проверката на касационния жалбоподател е извършена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО за установяване изпълнението на договора за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Наложената санкция „прекратяване на договора“ е частично, като посоченото правно основание е чл. 269, ал. 1 б. “а” от Решението на НС на НЗОК от 29.03.2016 г. Не се касае за изцяло прекратяване на договора с изпълнителя, тъй като не са налице основанията за това по чл. 269, ал. 2 от решението.

Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,...