Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 472/02.03.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2311/2017 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16001616006881-091-001/24.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 396/30.06.2017 г. на директор на дирекция “ОДОП” Пловдив, в частта, с която на „Фотомаг” ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 1 173 001, 40 лв., ведно със законните лихви върху тази сума.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се твърди, че като е приел, че липсата на представени фактури от РЛ и неговите доставчици е достатъчно основание за неприложение на нормата на чл. 85 от ЗДДС и не е обсъдил останалите аргументи на органите по приходите, първоинстанционният съд е направил извод, необоснован с надлежни доказателства. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Фотомаг“ ЕООД, не е изразил становище по касационната жалба в предвидения в закона срок.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя...