Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, срещу решение №90 от 16.01.2018 г., постановено по адм. д. № 3454 г. по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив. С атакуваното решение по жалба на „ХЕПИ ДЖО“ ЕООД, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗО-0303336/20.09.2017 г., издадена от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. П. – „Запечатване на търговски обект – бар-динер „ЕНКАНТО“, находящ се в гр. П., ж. к. „Тракия, ул. „Съединение“ № 43, стопанисван от „ХЕПИ ДЖО“ ЕООД, и забрана за достъп до същия за срок от 20 (двадесет дни).
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3. Изложени са твърдения, че в заповедта се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ и продължителността на срока й. Поддържа се, че с налагането на ПАМ се постигат целите, предвидени в закона – предотвратяване и преустановяване на нарушения от същия вид и че не е нарушен принципът на съразмерност. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата и предходната съдебна инстанция.
Ответникът по касационната жалба „ХЕПИ ДЖО“ ЕООД, представлявано от Г.Н, не изразява становище.
Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за основателна.
За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 19.09.2017 г. при извършена проверка в търговски обект - бар-динер „ЕНКАНТО“, находящ се в гр. П., ж. к. „Тракия, ул. „Съединение“ № 43, стопанисван от „ХЕПИ ДЖО“ ЕООД, ЕИК: 115769354, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещите в обекта 5 (пет) фискални устройства (ФУ) при 1 (една) контролна покупка от органите по приходите преди легитимация, възлизаща общо на стойност от 24, 06 лева, платени в брой, а е издаден само служебен бон. Липсата на регистрация на покупката се потвърждавало и от разпечатката от контролната електронна лента. Установено е, че ФУ в обекта са свързани с компютърна мрежа, като показанията на календара и часовника им не съответстват на реалното астрономическо време. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0303336/19.09.2017 г.
С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил посочената заповед за налагане на ПАМ № ЗО-0303336/20.09.2017 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. П. – „Запечатване на търговски обект – бар-динер „ЕНКАНТО“, находящ се в гр. П., ж. к. „Тракия, ул. „Съединение“ № 43, стопанисван от „ХЕПИ ДЖО“ ЕООД и забрана за достъп до същия за срок от 20 (двадесет дни) с мотивите, че последната е издадена в нарушение на материалния закон, липсват мотиви по отношение на срока на мярката, актът не съответства с целта на закона и нарушава принципа на съразмерност.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, но неправилно.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. „а“ във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. „а“ са формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.“ В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
Неправилни са мотивите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Приложимия материален закон, в конкретния случай са посочените по-горе разпоредби, на които се е позовал и административният орган.
Не се споделя изводът на решаващият състав на АС-Пловдив, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено. За констатирането му е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0303336/19.09.2017 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства, а и подобни констатации не се съдържат в мотивите на обжалваното решение и жалбата пред първоинстанционния съд, че не е извършено процесното нарушение.
При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, последиците от извършването му, както и установеното астрономическо отклонение в показанията на календара и часовника на работещите в обекта 5 (пет) ФУ, административният орган е определил 15-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Наличието на такова астрономическо отклонение е индиция за създадена организация на работа, която пречи да бъдат установени действителните обороти, респективно да бъде заплащан косвен данък (ДДС), поради което правилно административният орган е определи продължителността на срока.
Неправилно е прието в обжалваното решение, че заповедта не е съобразено с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения.
Съответствието на административния акт с целта на закона не може да се смесва с целесъобразността на последния. По аргумент на противното от § 1, т. 3 от ДР на АПК административен акт е целесъобразен, когато е издаден при правилно упражняване на оперативна самостоятелност. Това означава, че въпросът за целесъобразността се поставя само когато актът е издаден от орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, и то само при обжалване по административния ред, каквито обстоятелства в случая не са налице.
Съответствието на акта с целта на закона трябва да бъде разграничавано от съответствието му с принципа на съразмерност. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая с издаването на посочената заповед не се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото.
Предвид изхода на делото, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено като му се определи възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лева.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 90 от 16.01.2018 г., постановено по адм. д. № 3454 г. по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХЕПИ ДЖО“ ЕООД, ЕИК: 115769354, със седалище и адрес на управление: гр. П., район Тракия, ж. к. „Тракия“, бл. 8, вх. Б, ет. 3, ап. 11, представлявано от Г.Н, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0303336/20.09.2017 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. П..
ОСЪЖДА „ХЕПИ ДЖО“ ЕООД, ЕИК: 115769354, със седалище и адрес на управление: гр. П., район Тракия, ж. к. „Тракия“, бл. 8, вх. Б, ет. 3, ап. 11, представлявано от Г.Н, да заплати на ТД на НАП гр. П., юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.