Производството е по реда на чл. 209 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

С решение № 552/15.01.2018 г., постановено по адм. д.№567/2017 г., състав на Административен съд гр.В. Т, е отменил по жалба на М.Д ревизионен акт/РА/№ Р-04000516006411-091-001/31.03.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т, в частта потвърдена с решение №177/26.06.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. С ревизионния акт в отменената част на лицето са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер над 3433.60 лв. /до определеният с ревизионният акт размер от 4 788.82 лв./ и лихви за просрочие над 2 074.81 лв. /до определеният с ревизионният акт в размер от 2 891.01 лв./. Жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена в останалата част.

Срещу постановения съдебен акт са подадени две касационни жалби.

По подадената касационната жалба от Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В. Т е с вх.№ 531/29.01.2018 г. е образувано настоящото касационно производство. Обжалването е срещу частта от решението, с която е отменен ревизионният акт. Твърди се, че за да уважи жалбата съдът неправилно е приел, че към 01.01.2010 г. при ответника са били налични в брой парични средства в размер на 19 530 лв. При постановяване на решението не е изследвана възможността средствата да бъдат спестени от доходи, от наем или земеделска дейност, както и начина по който се съхранявани. Не са отчетени и разходите, които М.Д е имал за да се издържа в този период. Твърди се също така, че решението е постановено при неправилна преценка на събрания доказателствен материал относно разполагаемите средства към началото на ревизирания период. По тези съображения се иска отмяна на постановеното съдебно решение в частта, с която е отменен ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски.

В депозиран отговор по касационната жалба на М.Д, изразява становище за неоснователност на същата, като намира решението в тази част за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба на М.Д, с вх.№543/30.01.2018 г., е срещу частта от решението, с която АС-В. Т не е уважил оспорването. Според касатора неправилна е преценката на съда, че не е установил с надлежни доказателства начално салдо в размер по голям от 19 530 лв. Оспорват се изводите на решаващият състав, че средствата са предоставени от родители те му, тъй като не са разполагали с такива възможности. Според касатора са събрани доказателства по делото, че родителите му са осъществявали дейност като земеделски производители от 2002 г. и са разполагали с парични средства, с които са го подпомагали. Неправилно, според мотивите на обжалването, съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите и установените с тях обстоятелства относно даренията, които е получавал от родителите си и съхраняването им в дома му.

По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" в писмено становище твърди, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Решението в тази част намира за правилно и законосъобразно.

Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено в оспорената част, както и ревизионният акт.

Претендира разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, но неоснователни. Не се доказват от страните по делото обстоятелства налагащи промяна на изхода от спора. Предлага, решението като законосъобразно да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство имаща право и интерес от оспорването. По същество са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр.В. Т е бил ревизионен акт № Р-04000516006411-091-001 от 31.03.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т, в частта с която е потвърден с решение № 177/26.06.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.В. Т, като на М.Д са установени следните задължения:

1. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. ; 2011 г. и 2012 г. в общ размер 10128.82 лв. и лихви в размер на 5 049.62 лв.

2. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. ; 2011 г. и 2012 г. в общ размер 3716.93 лв. и лихви в размер на 2024.58 лв.

При осъществената проверка относно законосъобразността на ревизионният акт, решаващият състав е приел, че ревизионният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на Ревизионния доклад по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт съдържа всички изискуеми реквизити, като е издаден от компетентен орган, комуто е възложено извършването на ревизията.

Относно установените задължения в ревизионния акт в частта по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, е прието за доказано твърдението на М.Д, че към 01.01.2010 г. е разполагал с парични средства в размер на 19 530 лв., които е съхранявал в дома си. Това твърдение, е поддържано в хода на ревизионното производство, като в негова подкрепа са представени по делото годишните данъчни декларации подавани от лицето в ревизирания период. Тези доказателства заедно с писмените обяснения на лицето са необосновано дискредитирани от приходните органи, които при същите доказателства и обяснения за другите години са му признали сочените суми и те са съобразени при облагането. Въз основа на това съдът е приел, че разполагаемите към 01.01.2010 г. парични средства на ревизираното лице са в размер на 19 530 лв., в който размер се включват и предоставените от родителите му дарения.

Подробно, в решението са обсъдени твърденията на М.Д, относно получаваните ежегодно дарения от родителите му, както и техния размер. Съдът е приел, че по отношение на Ц. и М.Ци са налице основания да се приеме, че от 2003 до 2006 г. са осъществявали селскостопанска дейност-отглеждане на прасета, от която са реализирали доходи. Не е установено обаче, че те са съхранени в пълен размер от 2003 до 2010 г., за да бъдат предоставяни в продължение на пет последователни години, след това по 30 000 лв. годишно на М.Д и членовете на семейството му. Съобразено е и обяснението на ревизираното лице от м. януари 2016 г., което е заявило, че не е получавало дарения, като това обстоятелство е потвърдено и през м. април на същата година. Едва пред съда е поддържана тезата, че всяка година родителите на М.Д са му дарявали средства, за да подпомогнат неговата и на семейството му издръжка, както и бизнеса му.

Съдът е обсъдил и показанията на изслушаните по делото свидетели, които установяват, че родителите на ревизираното лице са се занимавали със свиневъдство и са разполагали са със средства. Не е установен обаче фактът на предаването на паричните средства и кога е станало това, поради което и в тази част свидетелските показания не са кредитирани.

Въз основа на горните мотиви и позовавайки се на приетата по делото ССЕ, съдът е определил нов размер на дължимия данък па чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, съобразявайки се с приетите за доказани като налични парични средства и определено начално салдо към 01.01.2010 г. в размер на 19 530 лв.

По отношение материалната законосъобразност на ревизионния акт, в частта за задълженията по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, след като е обсъдил представения по делото протокол за бракуване на материални запаси №1/31.12.2012 г. и твърдението, че доходите от наем на недвижим имот следва да се включат в данъчната основа за доходи от стопанската дейност на лицето като едноличен търговец е приел, че правилно е определена данъчната основа.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводите на АС-В. Т, кореспондират с доказателствата по делото и са направени в съответствие с приложимия материален закон.

По касационна жалба от Директорът на Дирекция „ОДОП”: неоснователно се поддържа твърдение, че решаващият състав не е изследвал възможността жалбоподателя да спести сумата от 19 530 лв., а също така и да я съхранява в брой, в дома си. При оспорването е извършено изчисляване на разходи, които лицето евентуално е имало за ревизирания период и как това би се отразило на спестяванията му.

При изясняване фактите по делото и определяне задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, по делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, в заключението на която са дадени варианти на паричните потоци на ревизираното лице, с оглед поддържаните твърдения в хода на производството пред органите по приходите и пред съда. Размерът на задълженията, е определен с оглед начално салдо към 01.01.2010 г. - 19 530 лв. Тази сума съдът е възприел за доказана от лицето, с оглед събраните по делото доказателства и дадените обяснения в хода на ревизионното произвоство.По отношение на всеки от правно значимите за спора факти, съдът е извършил преценка и е обосновал в мотивите си защо го приема за доказан или не. Ето защо, твърденията на касатора не се приемат за основателни. При определяне паричните потоци на лицето приходните органи са приели друго начално салдо в размер на 5000 лв., но не е ясно как е било формирано то. По касационната жалба на М.Д:

Оспорват се изводите на съда, че не са събрани доказателства за наличие на декларираните от негова страна парични средства, като начално салдо по години, поради което и неправилно са определени дължимите данъци. Възразява се срещу преценката на събраните доказателства по делото и игнорирането на свидетелските показания.

Действително, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК няма пречка в съдебното производство установяването на договори между роднини по права линия да се извършва чрез гласни доказателства. В конкретния случай, обаче не е установено предаването на паричните средства. И двамата свидетели, сочат че знаят кога са предавани на сумите за подпомагане семейството и търговската дейност на М.Д и не твърдят да са били свидетели на предаването. Знаят за даренията, но от разкази на родителите на Дочов или от членовете на неговото семейство.

Установен е и фактът на осъществяване на селскостопанска дейност от родителите на ревизираното лице, но за период от 2002 до 2006 г. Ето защо е законосъобразен изводът на АС-В. Т, че не е установено след този период родителите на М.Д да са осъществявали дейност, от която да се реализират доходи. Споделя се и изложеното в мотивите на решението, че не са налице доказателства относно наличие на паричните средства и тяхното съхраняване до 2010 г.-началото на ревизирания период.

Като неоснователни се възприемат от настоящата инстанция възраженията относно доказателствената стойност на представения по делото протокол за брак №1/31.12.2012 г. Подробни са мотивите на първоинстанционният съд за липсата на други доказателства, от които да е видно, че протоколът е съставен въз основа на проведена инвентаризация на материалните запаси на едноличния търговец. Не е ясно от какво се налага бракуването и не на последно място не са събрани доказателства относно наводнението и падналия таван, които да осъществяват хипотезата на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че и двете касационни жалби са неоснователни. Оспореното решение не страда от сочените в тях пороци и е постановено при спазване на процесуалните и приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДФЛ.

Предвид изхода на делото и заявените своевременно претенции на страните следва да им бъдат присъдени разноски, като следва: в полза на Директора на Дирекция „ОДОП“-В. Т в размер на 1092.45 лв. и в полза на М.Д в размер на 93.41 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №552/15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 567/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В. Т.

ОСЪЖДА М.Д, [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1092.45 лв. за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т при ЦУ на НАП, да заплати на М.Д, сумата от 93.41 лв., разноски в касационното производството.

Решението не подлежи на обжалване.