Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 2350 от 29.12.2017 г., постановено по адм. д. № 25/2017г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на П.Н срещу ревизионен акт № Р – 03001816001397 – 091 - 001/15.08.2016 г., потвърден с решение № 378/14.12.2016г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който на Николов са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. в размер на 6 063, 40 лв. главница и 3 279, 86 лв. лихва. С решението съдът е осъдил Николов да заплати на Дирекция ОДОП - Варна разноски по делото в размер на 797, 16 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Н. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионния акт. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП в писмена молба, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна....