Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

С решение № 83 от 22.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2423/2017 г. Административен съд Варна е прогласил за нищожен ревизионен акт (РА) № Р-03000316006639-091-001/19.04.2017 г., в частта, потвърдена с решение № 220/13.07.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д“ОДОП“) – Варна, в частта, с която в тежест на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД, ЕИК 148111171, са установени задължения за ДДС за данъчен период 09.2014 г. в размер на 0, 05 лева главница и 0, 01 лева лихва и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в останалата му част. Присъдени са разноски в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП.

Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби.

„Туристинвестмънт рент-кар” ООД е подало касационна жалба срещу решение № 83 от 22.01.2018 г., в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-03000316006639-091-001/19.04.2017 г. В жалбата се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата, че неправилно органите по приходите и съдът са приели, че процесните автомобили са били използвани за лични нужди, а не за икономическата дейност на дружеството по отдаване под наем на автомобили. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна в обжалваната част и вместо него постанови друго такова, с което да отмени РА.

Ответникът по касационната жалба на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна, чрез своя процесуален представител в писмено становище възразява срещу основателността на касационната жалба.

От своя страна Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна обжалва съдебното решение в частта, с която е прогласен за нищожен РА № Р-03000316006639-091-001/19.04.2017 г., в частта, с която в тежест на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД са установени задължения за ДДС за данъчен период 09.2014 г. в размер на 0, 05 лева главница и 0, 01 лева лихва. В жалбата се сочи, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилна преценка на съда и неправилно приложение на материалния закон - чл. 108, ал. 1 ДОПК. Иска се отмяната на решение № 83 от 22.01.2018 г. в обжалваната част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна „Туристинвестмънт рент-кар” ООД, не се представлява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна е основателна, а тази на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна е основателна, а тази на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД е неоснователна.

С решението си Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-03000316006639-091-001/19.04.2017 г. в частта на извършените корекции на ползван данъчен кредит при покупки на два броя леки автомобила, на основание чл. 79, ал. 1 и по реда на чл. 79, ал. 6 ЗДДС, както и в частта на извършените корекции на основание чл. 60, ал. 6 във вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О) (ЗКПО) на декларираното намаление на финансовия резултат за 2010 г., 2011 г. и 2013 г. с начислените счетоводни амортизации на три броя автомобили. Съдът е мотивирал извод, че РА в тази част е издаден при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, включващи описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за липса на доказателства, че автомобилите са били използвани за икономическата дейност на дружеството, събраните доказателства в хода на делото, тълкуване на материалния закон и крайни изводи. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА в тази част и неоснователност на жалбата.

В касационната жалба на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД се правят оплаквания за наличие на отменително основание по чл. 209, ал. 3 АПК. Оспорват се основните изводи на първоинстанционния съд за наличие на достатъчно доказателства, че автомобилите са били използвани за лични нужди. Според касатора тази констатация почива единствено и само на предположения и погрешни изводи от наличието на съставени актове за нарушения по ЗДвП на лица, които са били в трудовоправни отношения с други дружества, в които участват съдружниците на дружеството - касатор, както и от посочването в застрахователните полици за тези автомобили, че същите се използват за лични нужди.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Основният спор в първоинстанционното производство е бил дали притежаваните от дружеството леки автомобили: Мерцедес С600 с рег. [рег. номер на МПС], БМВ Х6 с рег. [рег. номер на МПС] и БМВ 320Д с рег. [рег. номер на МПС], за които при закупуването им е ползвано право на данъчен кредит в пълен размер и са начислявани амортизации, са били използвани за икономическата дейност на дружеството. Дружеството - касатор е твърдяло, че използването на автомобилите за икономическата му дейност се установява от предмета му на дейност – отдаване на автомобили под наем. Не са представени документи за отдаване под наем на автомобилите, разходите по ремонта им са били поемани от съдружниците. Защитната теза на дружеството, че документите за експлоатация на автомобилите са били унищожени при наводнение в нает от дружеството офис. П. и в съответствие с останалите доказателства по делото, първоинстанционният съд е приел това твърдение като недоказано и като изготвено с оглед защитната теза на жалбоподателя. Твърдението е нелогично и с оглед наличието на други счетоводни документи на дружеството от същия период, които са представени при ревизията. От друга страна, органите по приходите са събрали доказателства, с които оборват тезата на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД, че горепосочените три броя леки автомобила са били използвани за икономическата дейност на дружеството – това са застрахователните полици, в които е посочено, че тези автомобили се използват за лични нужди, както и информация от кои лица са били използвани. Противно на изложеното в касационната жалба, задължението за осъществяване на пълно доказване на твърдения факт за използване на автомобилите за икономическата дейност на дружеството е на самото дружество. След като не се е справило с доказването на твърдяното обстоятелство, обосновано и правилно, с оглед събраните доказателства от органите по приходите, първоинстанционният съд е приел за доказана тяхната теза за използване на процесните автомобили за лични нужди на съдружниците и за правилно извършена корекция на ползвания данъчен кредит за тях и съответно – извършените корекции на декларираното намаление на финансовия резултат за 2010 г., 2011 г. и 2013 г. с начислените счетоводни амортизации на тези автомобили.

С решението си Административен съд Варна е прогласил за нищожен РА № Р-03000316006639-091-001/19.04.2017 г., в частта, с която в тежест на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД са установени задължения за ДДС за данъчен период 09.2014 г. в размер на 0, 05 лева главница и 0, 01 лева лихва. За да мотивира този си извод съдът е приел за недопустимо установяването на задължения с ревизионен акт, при условие, че не се прави корекция на декларирани от дружеството задължения.

В жалбата на директора на Дирекция ОДОП – Варна се сочи, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилна преценка на съда и неправилно приложение на материалния закон - чл. 108, ал. 1 ДОПК. Жалбата е основателна.

В противоречие с текста на цитираната от него разпоредба на чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК, съдът е изложил мотиви, че установяването на декларирани, но невнесени данъчни задължения не е сред правомощията на ревизиращите органи. Съгласно сочената разпоредба, с ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, следователно ревизиращите органи имат правомощието да установяват вземания, не само когато правят промени в декларираните такива. Този извод се подкрепя и от разпоредбите на Глава четиринадесета на ДОПК, озаглавена „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“, раздел първи от която урежда предварителното установяване, което се осъществява чрез самоначисляване – чрез подаване на декларации, служебни корекции в подадени декларации, установяване на задължения по данни от декларации, но същинското установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски е уредено в раздел втори на Глава четиринадесета, озаглавен „Установяване“, като в чл. 108, ал. 1 ДОПК е предвидено изрично, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.

С оглед изложеното, като е прогласил за нищожен РА № Р-03000316006639-091-001/19.04.2017 г., в частта, с която в тежест на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД са установени задължения за ДДС за данъчен период 09.2014 г. в размер на 0, 05 лева главница и 0, 01 лева лихва, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД срещу РА № Р-03000316006639-091-001/19.04.2017 г. в тази част да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса „Туристинвестмънт рент-кар” ООД следва да бъде осъден да заплати на Д“ОДОП“ - Варна разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 1 623 лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 83 от 22.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2423/2017 г. Административен съд Варна в частта на прогласената нищожност на ревизионен акт № Р-03000316006639-091-001/19.04.2017 г., в частта, с която в тежест на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД, ЕИК 148111171, са установени задължения за ДДС за данъчен период 09.2014 г. в размер на 0, 05 лева главница и 0, 01 лева лихва, и вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД срещу РА № Р-03000316006639-091-001/19.04.2017 г., в частта, с която в тежест на „Туристинвестмънт рент-кар” ООД, ЕИК 148111171, са установени задължения за ДДС за данъчен период 09.2014 г. в размер на 0, 05 лева главница и 0, 01 лева лихва.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 22.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2423/2017 г. Административен съд Варна в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Туристинвестмънт рент-кар” ООД, ЕИК 148111171, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 623 /хиляда шестстотин двадесет и три/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.