Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Б. против Решение № 1486/26.09.2017 г., постановено по адм. д. № 1617/2017 г. на Административен съд - гр. Б., с което е отменено Решение № 1040-02-41 от 28.04.2017г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърденото с него разпореждане № 021-00-1548-4 от 13.03.2017г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО, считано от 07.07.2016 г., на З.К от [населено място] е прекратено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 021-00-1548-1 от 15.04.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас парично обезщетение за безработица. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Развива съображения, че разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО в приложимата редакция е императивна и не допуска едновременно придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Р. Б, или пенсия за старост в друга държава и получаване на парично обезщетение за безработица. След като лицето е придобило пенсия за старост в друга държава, което в случая е безспорно, това е юридическият факт, който води до прекратяване изплащането на парично обезщетение за безработица. Моли съда обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и постановено ново по същество, с което жалбата да бъде оставена без уважение..

Ответникът по касация З.К счита първоинстанционното решение за правилно. Изразява становище, че административният орган неправилно тълкува разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като тя, въпреки своята императивност, не внася яснота относно осигурителния статус на лицата според българското законодателство. По този начин условията, при...