Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.А срещу решение № 4882/19.07.2017 г. по адм. дело № 12429/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което са отхвърлени исковете му срещу Г. Д“ Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, вследствие на бездействие на ответника - лишаване на ищеца от лекарства, довело до силни болки в резултат на болестта на [диагноза] и 10 000 лева обезщетение за лошите условия в Затворническо общежитие “ [наименование]“.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, твърди неправилност на решението, поради необоснованост, съществени процесуалния нарушения и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че установената пред съда фактическата обстановка ясно сочи на лоши санитарно-битови условия и пренаселеност на килията, в която е задържан, както и че е установено, че не е получавал лекарства за заболяването си. Поддържа, че в тежест на ответника е да докаже предприемането на действия за изпълнение на задълженията му по закон. Моли решението да бъде отменено и исковете съответно уважени.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Административен съд – София град е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1...