Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.А срещу Решение № 2134/29.11.2017 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3074/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му с искане за обявяване на нищожността на Заповед № Г-60/17.09.2010 г. на зам.-кмета на община В. за одобряване на изменение на ПУП – план за регулация и застрояване на УПИ ХХVI-682, XXVII-682 и ХXIX-682 – частен път, кв. 6, кв. Виница, гр. В..

От ответниците зам.-кметът на община В., К.П, Д.А и П.А считат жалбата за неоснователна, Л.К, К.К, Р.С, Б.А, С.А, А.Ц и Ц.Ц не изразяват становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност, независимо до кой от видовете компетентност се отнася – материална (предметна), местна или компетентност по степен. В останалите случаи – на процесуални пороци в широкия смисъл и противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат.

б. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с процесуалния закон трябва да е приравнимо на липса на форма, респ. на волеизявление, а с материалния закон – да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение са възприети от теорията и съдебната практика.

2. Конкретната заповед не е засегната от толкова тежко и радикално несъответствие със закона.

Одобряващата...