Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – София при ЦУ на НАП против решение № 487/25.01.2018 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 542/2017.г, в частта му, в която е отменен РА № Р-22220415005421-091-001/03.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1893/25.10.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, за отказано право на данъчен кредит на „З. К” ООД – София в размер на 4 437, 69 лв. в данъчния период месец април 2011 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в оспорената част, включително в частта му за разноските, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „З. К“ ООД, ЕИК 130444955 със седалище и адрес на управление ул."Московска" 21Б, ет. 3 и съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. Б“ № 28, ет. 4 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. К и моли процесното решение да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока...