Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Н.Т от [населено място], обл. [област], против решение № 2291 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2251 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-134/17.07.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П..
Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 61 от Регламент № 833 / 2004 г., чл. 54, ал. 2, т. 4 от КСО и чл. 97, ал. 4 от ИК, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-134/17.07.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № 151-004296-1/02.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Н.Т е отпуснато парично обезщетение за безработица за шест месеца, считано от 28.03.2017 г., в размер на 9.60 лв. дневно.
С постановеното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че размерът на паричното обезщетение е определен правилно, като е взето предвид среднодневното възнаграждение/среднодневния осигурителен доход от последната...