Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:АНЕЛИЯ АН. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 8369/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Мавели АД, чрез адв. Н. като процесуален представител, срещу решение №658 от 17.05.2021 г., постановено по адм. дело №2046/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № Г-231/24.07.2020 г. на заместник кмета на община Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът - С. Д., чрез пълномощника си адв. К., в писмен отговор и защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците - зам. кметът на община Варна, П. В. ЕООД, И. Е. АД,[Фирма 6], Хипер врати ЕООД, В. М., Хидрострой АД, Камко ООД и Л. М. ЕООД не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № Г-231/24.07.2020 г. на зам. кмета на община Варна, с която по заявление на С. Д. е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ VІІ-1834 за смесено строителство (ПИ с идентификатор 10135.3513.1834) с площ 1989 кв. м, кв. 14 по плана на 26 м. р. на гр. Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-224/13.06.2007 г. на кмета на община Варна, както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, неразделна част от административния акт. По действащия към датата на издавене на оспорената заповед УПИ VІІ-556 е с отреждане за обществено обслужване с показатели на застрояване: плътност - макс. 60%, интензивност (Кинт) - 3.5, озеленяване - 20% и етажност/височина - 5/15.

С обжалваното решение оспорването на настоящия касатор е отхвърлено като неоснователно.

За да постанови този резултат, Административен съд – Варна приема, че е сезиран с допустима жалба от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ с правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като предназначението на имота, предмет на изменението на ПУП - ПРЗ се променя. Излага съображения за валидност на акта като издаден от компетентен орган, в условията на делегиране на правомощия. Приема, че е постановен в предвидената форма, при спазване на установената процедура и правилно приложение на материалния закон поради изпълнение на соченото в заповедта правно основание по чл. 131, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Излага съображения, че предвидената промяна в предназначението на имота е в съответствие с устройствената зона – смесена многофункционална (СмФ), в която попада и при спазване на градоустройствените показатели на оспорения ПУП-ПРЗ с тези от ОУП на община Варна от 2012 г., като в случая е предвидено високо етажно застрояване (над 15 м) с четири смесени многофункционални сгради с преобладаващо нежилищно застрояване, както и подземно такова до границите на УПИ, предмет на разработката. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че са нанесени ограничителни линии на застрояването, при спазване на нормативните разстояния между жилищни и нежилищни сгради в съседни УПИ по чл. 35, ал. 1 и чл. 31, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 5 ЗУТ. Сочи, че изискването за разстояние от минимум 3 метра към имота на жалбоподателя е спазено в оспорения план за първите 16 метра дълбочина, като за частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м, което е предмет на инвестиционния проект, в част Архитектурна, но не съставлява законово изискване да е отразено в разработката на одобрения ПРЗ. Според съда жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на отстоянието към дъното на УПИ VІІ-1834, тъй като не се явява граница с неговия имот и дори при наличие на намалено отстояние, той не е непосредствено засегнат по смисъла на чл. 131, ал. 2 т. 3 ЗУТ. Счита за неприложима хипотезата на чл. 81, съответно приложение № 2 към него от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, касаеща комплексно застрояване. Приема за недоказано твърдението на жалбоподателя за непредвидени достатъчно гаражи и места за паркиране и оплакването му за неспазване на чл. 48, ал. 2 т. 1 б. л във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Сочи, че заявителят не е бил длъжен да иска одобряване на нов комуникационно-транспортен план, а представеният проект за осигуряване достъп до ПИ 10135.3513.1834 към него е част от цялостната разработка. По тези съображения съдът отхвърля оспорването.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на УПИ ХІХ-1843, кв. 14, който е съседeн на имота, предмет на оспорената заповед. Законосъобразно съдът приема, че той има право на жалба като заинтересовано лице в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Нормата предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана.

Конкретното предназначение на имота се определя с ПУП съобразно чл. 8 ЗУТ. В чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7/2003 г. се съдържа изброяване на видовете предназначение на териториите и поземлените имоти по ал. 5 и 6. В случая с оспорената заповед е одобрен ПУП - ПРЗ като се променя отреждането на УПИ VІІ-1834 от „за обществено обслужване“ в за смесено строителство. Промяната на предназначението на поземления имот е от такова по чл. 4, ал. 7, т. 7 от Наредба № 7/2003 г. (определено с действащия план за имота от 2007 г.) в отреждане, попадащо в обхвата на т. 18. Обстоятелството, че жалбоподателят е заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, обуславящо правния му интерес да оспори заповедта, не означава, че е необходимо неговото съгласие за одобряване изменението на плана на приетото от органа основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Неговият имот е съседен и не е предмет на разработката.

Законосъобразен е изводът на съда, че актът е постановен от компетентен орган. Спазени са изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая се касае за производство за изменение на действащ устройствен план, което е инициирано от заинтересовано лице като собственик на имота. Преди издаване на оспорената заповед е спазена предвидената в чл. 135 ЗУТ процедура. Издадена е заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която по искането на заявителя е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП - ПРЗ в обхват УПИ VІІ-1834. Изготвеният проект е съобщен на заинтересованите лица, като подадените възражения, вкл. и това от жалбоподателя, са разгледани на заседание на ОЕСУТ. В тази връзка възражението за неспазване на установената процедура е неоснователно.

Правилен е изводът за законосъобразност на одобреното изменение на ПУП – ПР. С административния акт е променено единствено отреждането на процесния УПИ, без изменение на регулационните му граници. От заключението на вещото лице се установява, че по приложение 1 към Правила и нормативи на ОУП на община Варна от 2012 г., той попада в смесена многофункционална устройствена зона, в която е допустимо предвиждането на сгради със смесено предназначение. При това положение промяната в предназначението на УПИ „за смесено строителство“, отговаря на предвижданията за устройствената зона, в която попада. Затова одобреното изменение на ПУП – ПР е законосъобразно. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила.

При неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби, както и в противоречие със събраните по делото доказателства е направеното от съда заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед в частта, в която се одобрява изменение на застроителния план.

По делото е установено, че показателите за застрояване за устройствена зона СМФ по ОУП на община Варна са: плътност - макс.60%, интензивност - 5.0, озеленяване - 30%, кота корниз - неограничена, кота било - неограничена. В обяснителната записка към проекта за изменение на ПЗ е посочено, че за УПИ VІІ-1834 има действащ ПРЗ, одобрен със заповед от 13.06.2007 г. Имотът е вътрешен със свободно застрояване, като е предвидено сключено застрояване само към едната му странична регулация - УПИ VІІІ-523 с идентификатор 10135.3513.218. С оспорения план застрояването в УПИ VІІ-1834 е предвидено да бъде с четири нежилищни смесени многофункционални сгради, с преобладаващо нежилищно застрояване, както и подземно застрояване в обхвата на неговите граници. Характерът на застрояването е високоетажно, с усройствени показатели, съотвестващи на тези по ОУП на община Варна.

Според чл. 12, ал. 1 ЗУТ застрояване е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. В съответствие с чл. 75 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7/2003 г.) застрояването в урегулираните имоти се извършва съобразно линиите на застрояване, определени с подробния устройствен план, които линии могат да бъдат: 1. задължителни линии, до които е задължително да се разположи застрояването или 2. ограничителни линии, до които застрояването може да се разположи (или може да отстъпи навътре от тях).

В случая с плътна линия е отразена съществуваща сграда, която се запазва, до регулационната граница с УПИ VІІІ-523, с посочено свързано застрояване с него в тази част, предвидено с плана от 2007 г. С оспорения план застрояването в тази част остава същото. В останалата част линиите на застрояване са изчертани като прекъснати, т. е. ограничителни с посочено отстояние към страничните регулационни линии спрямо съседните УПИ, вкл. и към този на жалбоподателя, от 3 м. Не е нанесено разстояние между предвидените сгради, които са очертани като четири петна, едно до друго.

В обяснителната записка е посочено, че проектът е съобразен с изискванията на чл. 35, ал. 2 ЗУТ и условията по чл. 32, ал. 3 ЗУТ за отстояния към съседните имоти с нежилищно застрояване. Предвид обстоятелството, че в УПИ, собственост на жалбоподателя е предвидено жилищно застрояване, което е и изпълнено, приложима за определяне на разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в двата съседни УПИ е разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗУТ. В този случай разстоянията между сградите следва да се съобразят с нормативите за разстояния между жилищни сгради, а дълбочината на застрояване на нежилищната сграда се определя по реда на чл. 31, ал. 5 ЗУТ.

В графичната част на ПЗ неправилно е посочено единствено отстояние от 3 м към страничните регулационни линии, което не отговаря на характера на застрояването – високо, т. е. над 15 м съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Според вещото лице това отстояние е относимо само в случай, че новото строителство е с височина до 9 м, каквото не е предвидено с оспорения застроителен план. Липсва изрично посочване както в текстовата част, така и в графичната част на одобрения проект, че няма да се допускат намалени разстояния и че предвиденото високо застрояване следва да се съобрази с чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 31, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ. Действително съгласно чл. 114, ал. 1 ЗУТ конкретното разположение и височина на бъдещите сгради в хипотезата на нанесени ограничителни линии може да се предвиди с РУП или с виза за проектиране по чл. 140, ал. 3-5 ЗУТ, но тяхното изработване е задължително само в предвидените от закона случаи. Затова единствено одобреният инвестиционен проект, въз основа на който се издава РС, може да определи конкретното разположение и височина на бъдещата застройка. Същият обаче следва да е в съответствие именно със застроителния план след влизането му в сила.

Настоящият съдебен състав споделя възражението на касационния жалбоподател, че не би имал правен интерес да оспори бъдещото разрешение за строеж и инвестиционен обект в хипотезата на нов строеж, тъй като не е в кръга на заинтересованите лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ като собственик на съседен имот. В този смисъл именно в плана за застрояване следва да са налице данни за наличието или не на намалени отстояния спрямо осъщественото в имота му жилищно строителство. В случая нито в графичната, нито в текстовата част на заповедта е посочено, че отстоянията следва да са съобразени с чл. 35, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 31, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ. Напротив, в обяснителната записка единствено е отразено, че застрояването отговаря на условията за нежилищна сграда по чл. 35, ал. 2 и чл. 32, ал. 3 ЗУТ. Всъщност при предвидено общо разстояние от 6 метра съобразно оспорения застроителен план между сградите в двата имота не са налице условията на чл. 31, ал. 4 ЗУТ. При така определеното отстояние не може да се спази изискването на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като предвидените по оспорения план предимно нежилищни сгради не следва да надминават височина от 9 метра, а действително са предвидени такива, представляващи високо застрояване над 15 метра. При тези данни следва да се приеме, че бъдещите сгради са при намалени отстояния, доколкото не е съобразен предвиденият характер на застрояването и не е посочена максималната височина на застрояването. В тази връзка настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, основан единствено на заключението на вещото лице, за спазване на изискванията за отстояния по чл. 31, ал. 2, т. 1 и ал. 5 във вр. с чл. 35, ал. 1 ЗУТ без да са съобразени данните по текстовата и графична част на одобрения проект. Поради това оспореният застроителен план е материално незаконосъобразен като противоречащ на цитираните императивни разпоредби на ЗУТ.

Настоящата инстанция не споделя развитите в обжалваното решение доводи досежно недоказаност на твърдението на жалбоподателя за непредвидени достатъчно гаражи и места за паркиране по оспорения план. В случая не жалбоподателят следва да доказва отрицателен факт, а установяването на това нормативно изискване е в тежест на административния орган и на заявителя в административното производство. Този въпрос подлежи на преценка от съда въз основа на представените по делото доказателства. В случая не се установява съответствие на графичните части на проекта за ПЗ с изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 48, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Съобразно б. „л“ от последната разпоредба графичните материали към проекта за ПУП следва да съдържат гаражите и местата за паркиране, вкл. местата със зарядна инфраструктура за ЕПС, с означение на капацитета им. Данни за изпълнение на това изискване не се намират в административната преписка. След като е задължително да са част от графичните материали, то липсата на такова съдържание в оспорения ПУП също сочи на материална незаконосъобразност на одобреното изменение на застроителния план.

Като приема обратното, съдът постановява решението си в противоречие с материалния закон в тази част. Същото като неправилно следва да бъде отменено, както и досежно присъдените разноски, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповед № Г-231/24.07.2020 г. на заместник кмета на община Варна в частта, в която е одобрен ПУП – ПЗ за УПИ VІІ-1834 за смесено строителство (ПИ с идентификатор 10135.3513.1834) с площ 1989 кв. м, кв. 14 по плана на 26 м. р. на гр. Варна, както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, неразделна част от акта.

С оглед изхода на спора и частичната основателност на касационната жалба разноските по делото следва да се понесат от страните, както са направени от тях.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №658 от 17.05.2021 г., постановено по адм. дело №2046/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на „Мавели“ АД против заповед № Г-231/24.07.2020 г. на заместник кмета на община Варна в частта, в която е одобрен ПУП – план за застрояване за УПИ VІІ-1834 за смесено строителство (ПИ с идентификатор 10135.3513.1834) с площ 1989 кв. м, кв. 14 по плана на 26 м. р. на гр. Варна, както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, неразделна част от акта, както и в частта за присъдените разноски, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № Г-231/24.07.2020 г. на заместник кмета на община Варна в частта, в която е одобрен ПУП – план за застрояване за УПИ VІІ-1834 за смесено строителство (ПИ с идентификатор 10135.3513.1834) с площ 1989 кв. м, кв. 14 по плана на 26 м. р. на гр. Варна, както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, неразделна част от акта.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №658 от 17.05.2021 г., постановено по адм. дело №2046/2020 г. по описа на Административен съд - Варна в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Стефка Кемалова