Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Зам. изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) “Земеделие” - РА, гр. С., чрез ст. юрисконсулт Л.Х, срещу решение № 172/05.05.2017 г. по адм. дело № 127/2017 г. по описа на АС (Административен съд) - Плевен, с което се обявява за нищожно Писмо с изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 година. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради противоречие на материалния закон, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. По подробно развити съображения моли същото да бъде отменено изцяло и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Допълнително е постъпило писмено Становище, в което отново се моли решението да бъде отменено, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК.

От ответника – Земеделски производител Н.Н от [населено място], обл. Плевен, чрез адв.. К - САК, е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. П. Аивният съд приема, че съгласно чл. 54, ал. 5 АПК заповедта за спиране на административното производство може да се обжалва само по съдебен ред, но не и по административен. Това изрично е посочено в заповедта за спиране и касационният жалбоподател е следвало да върне...