Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С.Б, в качеството му на инспектор в Районно управление – Несебър при Областна дирекция на МВР – Бургас против решение № 349 от 01.03.2017 г. по адм. дело № 1725/2016 г. на Административен съд – Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Т.К, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отменил заповед за задържане на лице рег. № 801 от 06.08.2016 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Несебър при ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) на Т.К е приложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в помещение за временно задържане на РУ – Несебър. В заповедта е посочено, че се издава във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 325 НК, за което е образувано ДП № 304-ЗМ-1705 по описа на РУ – Несебър.

В хода на съдебното производство съдът е събрал писмени и гласни доказателства, въз основа на които е изложил фактическата обстановка, свързана с инцидент в дискотека „П. П“, к. к. "Слънчев бряг" на 06.08.2016 година. Задържането на жалбоподателя Т.К (сега ответник по касация), заедно с още няколко лица е по повод подаден сигнал от И.М, придружен от още три лица, в РУ – Несебър, около 5, 30 часа на 06.08.2016 година. Момчилов съобщил на полицейския инспектор С.Б, че му е нанесен побой от охранител на дискотека „П. П клуб“, както и от още едно цивилно непознато лице. Преди подаване на сигнала, възникналият инцидент между охраната на дискотека „П. П клуб“ и лицата – клиенти на дискотеката, прераснал във физическа саморазправа, е бил установен от наряд на КПП – Свежест, за който полицейският служител Х.С съставил докладна записка. По нареждане на ОДЧ полицейските служители от наряда установили самоличността на охранителите на дискотеката. Образувано е досъдебно производство № 304-ЗМ-1705 по описа на РУ – Несебър срещу неизвестен извършител за това, че на 06.08.2016 г. около 05, 00часа в к. к.“Слънчев бряг“ в дискотека „П. П“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. По същото време, по разпореждане на младши инспектор, в изпълнение на нареждането на дежурния служител в ОДЧ, охранителите на дискотеката, в т. ч. Т.К, отишли в районното управление, за да бъдат разпитани за случая. При явяването в полицейското управление на Касидов е връчена оспорената заповед за задържане. По-късно Т.К и други охранители са разпитани като свидетели по образуваното досъдебно производство. Жалбоподателят (ответник по касация) е освободен на 06.08.2016 г. в 17, 35 часа.

Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че са били налице основанията по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за прилагане спрямо жалбоподателя на принудителна административна мярка. Мотивирал се е, че от обясненията на лицата, имащи отношение към инцидента на 06.08.2016 г. не се установява съпричастност на Т.К към противоправните действия, предмет на досъдебното производство. В преписката не се съдържат данни, че именно жалбоподателят е извършил конкретни действия, осъществяващи състава на чл. 325 НК. На следващо място, съдът е посочил, че жалбоподателят се е явил доброволно в полицейското управление, за да даде сведения за случилото се и не са били налице никакви индиции, че има опасност да се укрие или извърши престъпление, съответно – да осуети предприетото разследване по случая. Така мотивиран, съдът е счел, че са налице основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК за отмяна на обжалваната заповед, при което е постановил обжалвания резултат.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е достигнал до погрешни правни изводи. Счита, че по административната преписка са събрани достатъчно данни, от които може да се направи предположение, че ответникът по касация е съпричастен към извършване на престъпление по чл. 325 НК и съответно – за наличие на соченото фактическо основание за издаване на обжалваната заповед за задържането му. Намира, че неправилно съдът е игнорирал съставените от полицейските служители докладни записки по случая поради това, че са изведени с по-късна дата – 08.08.2016 г., като в същите се съдържат данни, обуславящи изводи за основателност на приложената принудителна административна мярка спрямо лицето. При тези съображения счита, че обжалваната заповед е законосъобразна и следва да се отмени решението на административния съд и се отхвърли първоначалната жалба.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, приема, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Съдът е изяснил и обсъдил подробно фактическите обстоятелства, свързани с инцидента на 06.08.2016 г., по повод на който е издадена обжалваната заповед за задържане. Въз основа на фактическите установявания е достигнал до правилни правни изводи. Правилно съдът е приел, че по преписката не са представени данни, свързани с неправомерно поведение на задържаното лице по време на случая в дискотека „П. П“. Такива не се съдържат в докладните записки на полицейските служители и приложените по делото свидетелски обяснения на лицата, дадени във връзка с възникналия скандал и последвала физическа разправа на сочената дата. Тук трябва да се посочи, че тезата на съда относно правното значение на докладните записки на полицейските служители с оглед датата на регистрационните им номера не се споделя от касационната инстанция. Видно от същите е, че са съставени на 06.08.2016 г. и в тях се съдържат сведения на полицейските служители за инцидента и предприетите от тях действия в изпълнение на разпорежданията на дежурните служители в ОДЧ, поради което съдът е следвало да ги цени наред с останалите доказателства по делото. Доколкото това нарушение на съдопроизводствените правила не влияе на правилността на крайния извод на съда, то не съставлява основание за отмяна на обжалваното решение. Вярно е също, че към момента на призоваване на лицата, работещи като охранители в дискотеката, в полицейското управление, не е било известно какво е било участието, респ. съпричастността на всеки от тях в разследвания инцидент, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове необходимостта от задържане на ответника по касация. Както правилно е посочил съдът, от доказателствения материал се разбира, че самоличността им е своевременно установена и са поканени да се явят доброволно в полицейското управление. Установено е, че лицата, в т. ч. ответника по касация, са се явили доброволно в полицейското управление. По преписката не съществуват данни, които да индицират неправомерно поведение на ответника по касация, насочено към осуетяване на полицейското разследване, опасност да се укрие и/или извърши друга противообществена проява. При това положение, съдът правилно е посочил, че приложената принудителна административна мярка спрямо ответника по касация е непропорционална. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, разпореждането към лицето за явяване в полицейското управление и предприемане на действия по разследването не са обвързани с прилагане на принудителна административна мярка за задържане по реда и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Упражняването на правомощията по разследването по установяване на извършителите и деянието не изисква непременно ограничаване правото на свободно придвижване на призованите лица, каквито доводи се релевират в касационната жалба. Но с издаването на заповедта за задържане, без да са налице данни за извършено престъпление от лицето, правото на свободно придвижване на адресата необосновано се ограничава по силата на произтичащите от акта последици, предвидени в законовите разпоредби. Изложените съображения от решаващия съд в тази насока са правилни и се споделят от касационната инстанция.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 349 от 01.03.2017 г. по адм. дело № 1725/2016 г. на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.