Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представлявана от председателя Иванов срещу решение №403 от 18.1.2018г., постановено по адм. дело №7764 по описа за 2017г. на Административен съд София град, с което е е обявена нищожността на решение №Ж-173 от 21.6.2017г. на КЕВР, с което е прекратена преписка, образувана по жалба на [Фирма 2] срещу "ЕВН Б. Едяване"ЕАД на основание чл. 143 ал. 1 от Наредба №3 от 21.3.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите и тълкуването на закона в решение №3466 от 21.3.2017г. по адм. д. №5441 от 2016г. на Върховен административен съд, ІV отделение. Оспорва решението и в частта, с която комисията е осъдена да заплати разноските по делото пред първата инстанция. Развива подробни доводи в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира заплащане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Ответникът - "НАТ 2004"ООД, представлявано от управител и процесуални представители оспорва касационната жалба в подробен писмен отговор от 2.3.2018г. Счита, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за тази инстанция по представен списък.

Заинтересованата страна, "ЕВН Б. Еределение"АД не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение.

Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надслежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение №173 от 21.6.2017г. на КЕВР, с което е била прекратена преписката с вх.№Е-12-00-95 от 14.4.2015г., образувана по жалба от "НАТ 2004"ЕООД срещу ЕВН Б. Едяване"ЕАД. Съдът е разгледал всички представени и събрани доказателства, обсъдил е установените факти и е извел правен извод - налице са визираните в чл. 177 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс основания решението на административния орган да бъде обявено за нищожно. Намерил е, че са налице актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Поради което е обявил нищожността на решението на КЕВР и е върнал преписката за изпълнение на съдебното решение. За да достигне до този извод първата инстанция е проследила всички извършени процесуални действия и съобразила събраните доказателства и установените факти. В КЕВР е през 2015г. е постъпила жалба от [Фирма 1] срещу "ЕВН Б. Еределение на основание чл. 147 ал. 1 отНаредба №3 от 21.3.2013г. за лицензиране дейностите в енергетиката. С решение №Ж-85 от 24.9.2015г. КЕВР е прекратил преписката като е приел жалбата за неоснователна. С решение №1236 от 26.2.2016г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата. С решение №3466 от 21.3.2017г. Върховен административен съд отменя решението на АССГ, отменя решение №Ж-85 и връща преписката за произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В решението на Върховния съд се приемат за установени определени факти по въвеждането в експлоатация на енергиен обект - на три етапа като безспорно първия такъв е от 2013г. Всеки от които обекти сам по себе си представлява самостоятелна енергийна единица - въведените през 2013г. и през 2014г.- съоръжения за пренос и преобразуване на параметрите на електрическа енергия и са енергиен обект по смисъла на §1 т. 23 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА).

След което се проследява развитието на тези етапи. Прието е и, че още към 2013г. обектите на процесното дружество произвежда електроенергия, заплащана съответно по договори с "ЕВН България..", като последния договор е сключен на 3.2.2015г. Налице и протокол от 28.2.2015г. съставен между двете страни за произведеното през м. 2.2015г. количество електроенергия и отразено във фактура от 18.2.2015г. тези и всички останали доказателства са били анализирани от Върховния съд, който е изложил подробни мотиви за изведен извод за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 18 от ЗЕВИ за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и е посочено, че не е налице ограничението по §54 от ЗЕВИ за въвеждане в експлоатация на енергиен обект след 6.3.2015г. - изм. с ДВ бр. 17. Като е установено безспорно съществуване и експлоатация на енергиен обект преди посочената дата Върхования съд е върнал преписката за продължаване на съответните процедури. КЕВР при връщане на преписката е постановил отново обжалваното пред първата инстанция решение №Ж-173 от 21.6.2017г. като отново е провел същите дебати и изложил същите мотиви като при първото разглеждане. Само в протокола на обсъжданията един от участващите си е позволил да посочи, че взетото отново решение противоречи на решението на Върховния съд по тълкуването и прилагане на закона.

Първоинстанционният съд е провел при новото обжалване задълбочено производство, отново е събирал доказателства и установявал факти, въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт. При новото разглеждане в съдебното производство е прието, неоспорено от страните, заключение на вещо лице, според което към 3.2.2015г. МВЕЦ на основание протоколи, подписани от представители на ЕВН, проектанти по различни части и възложител е бил функциониращ енергиен обект, годен да произвежда енергия от възобновяеми източници, отговарящ на всички технически показатели. Още повече, че към тази дата /още от 2013г./ вече такава енерегия е произвеждана и отдавана към електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б. Еределение". При тези данни, приети още от решението на Върховен административен съд и върната преписка с конкретни указания, комисията не е взела решение за продължаване на процедура по чл. 147 от Наредба №3/2013г., а отново е постановила атакувания акт. Същият изцяло противоречи на указанията в съдебното решение на ВАС. Решението на първата инстанция е правилно.

Същото е задълбочено, подробно и и постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 177 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодек.

Не са налице твърдяните в касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които съставляват касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Решението е последователно, мотивирано с надлежно изложение на всички относими към производството факти и направени правни изводи. В неговите правомощия / на съда/ е да установи дали са налице действия на административен орган, които да противоречат на постановено съдебно решение - жалбата пред първата инстанция срещу акта на КЕВР е с искане за обявяване на нищожността - и за това да изложи мотиви. Било е достатъчно само да се установи, че акта на КЕВР не кореспондира със задължителните указания на ВАС. Въпреки това съдебното производство е проведено много подробно с правно отношение и към материалноправния спор. Поради което касационните оплаквания са изцяло неоснователни, а сочената съдебна практика не касае изобщо настоящия правен спор. В останалата част в касационната жалба с повтарят изложени вече доводи относно въвеждането в експлоатация на енергиен обект и се се прави субективно тълкуване на решението на ВАС.

Законосъобразно е установеното от първата инстанция за наличие на влязло в сила съдебно решение, с което са разпоредени определени права и задължения за страните по делото и постановен административен акт, който му противоречи. Поради което правилно е обявил неговата / на административния акт/ нищожност.

Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника [Фирма 1] следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1440 лв. като не следва да бъде уважено възражението за прекомерност, тъй като сумата е в рамките на нормалното възнаграждение за този тип дела с оглед тяхната фактическа и правна сложност.

По изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №403 от 18.1.2018г., постановено по адм. дело№7764 по описа за 2017г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "НАТ 2004"ООД, гр. Д., ул."Въстаник"№10, представлявано от В.Т сумата 1440 лв. разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.