Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "П"ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя Л. Р., срещу решение № 4050 от 06.12.2010 год., постановено по адм. д. № 5796/2009год. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 805050/03.02.2009год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 905/06.07.2009 год. на директора на Д"ОУИ"-гр. С. за отказано право на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 6 от ЗДДС отм. ., както следва: в размер на 48 164, 12 лева по фактури, издадени от "С. Ф." ЕООД за данъчните периоди м. 11 и м. 12.2005 г., както и за м. 02, м. 04, м. 05, м. 08, м. 09 и м. 12.2006г.; в размер на 2 180 лева по една фактура, издадена от "Б. К."ООД за данъчен период м. 12.2004 г. и в размер на 29 310, 61 лева по фактури, издадени от "Т. К. - И.В." ЕООД за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04 и м. 06.2005г.

В касационната жалба се поддържа, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на Административен съд София-град, респективно да се отмени ревизионния акт като незаконосъобразен и неправилен. Претендира се присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "О"ЕООД, "Т"ЕООД и "Б. К."ЕООД за ревизирани данъчени периоди през 2004, 2005 и 2006 години.

На база анализ на събраните доказателства, съдът е обоснован изводи за липсата на доказаност на реални доставки, като предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. По тези съображения...