Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Х. ЧЛЕНОВЕ: МИРА Р. Р. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 8385 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационните жалби, подадени от Комисията за защита на конкуренцията, "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." - гр. Истанбул, Турция и "Д. И. С. Сан. Ве Тиджарет" АД - гр. Бурса, Турция, срещу решение № 521/07.06.2021 г. постановено по адм. дело № 1408/20219 г. на Административен съд София област, трети състав, с искане за отмяната му - изцяло от първия касатор, съответно - в конкретно посочени части от решението на съда, от другите двама касатори (при отчитане на изявлението на процесуалния представител на "Д. И. С. Сан. Ве Тиджарет" АД, в открито съдебно заседание, че касационната жалба на дружеството е подадена срещу частта от съдебното решение, засягаща неговите интереси, с които е отменена т. 5 от решението на КЗК при съответно произнасяне относно разноските), по изложени подробни съображения за тяхната неправилност. Вторият и третият касатор, чрез процесуалните си представители, съответно адвокатите П. П. и М. П., атакуват решението в засягащите ги части, с които по жалбата на "Корадо-България" АД - гр. Стражица, област В. Т. е отменено решение № 1046/03.10.2019 г. по преписка № КЗК/314/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), като незаконосъобразно в частите му по т. 5, т. 7 и т. 13, с които е прието за установено, че от страна на тези дружества не са извършени нарушения по чл. 36, ал. 4 ЗЗК (по т. 5 - от "Д. И. С. Сан. Ве Тиджарет" АД - гр. Бурса, Турция, а по т. 7 - от "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." - гр. Истанбул, Турция) и е отказано присъждане на разноски на подателя на искането, по което е образувано производството пред КЗК (по т. 13), и преписката е върната от съда на КЗК за ново произнасяне, при съобразяване на указанията дадени в мотивите на решението, като КЗК е осъдена да заплати разноските, направени от "Корадо-България" АД за първоинстанционното производство. В трите касационни жалби са релевирани подробни доводи за допуснати при постановяване на атакуваното решение съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му в съответно обжалваните от всеки от касаторите части, ведно с присъждане на направените за производствата пред АССО и ВАС, разноски, в т. ч. по представените от процесуалните представители на двете търговски дружества, списъци и доказателства за извършването им.

Ответната страна - "Корадо-България" АД, със седалище гр. Стражица, област В. Т. чрез процесуалния си представител адвокат К. И. в писмен отговор и в открито съдебно заседание по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и прави искане за отхвърлянето им, ведно с присъждане на направените за това производство разноски по представен списък.

Останалите ответници, конституирани като заинтересовани страни в производството пред КЗК и първоинстанционния съд - "М. М. К. Сан. Ве Тидж" АД - гр. Бурса, Турция, "Дайкин" - гр. Истанбул, Турция, "Ю. Ъ. С. М. С. Ве Тиджарет" АД - гр. Ъспарта, Турция и "Ю. С. Ве Тидж" ООД - гр. Ъспарта, Турция, редовно призовани, не изразяват становища по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Въз основа данните по делото и становищата на страните, настоящият състав приема трите касационни жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица в законоустановения срок (отчитайки и уточнението на касационната жалба на "Д. И. С. Сан. Ве Тиджарет" АД, направено от процесуалния му представител в съдебното заседание на 14.06.2022 г.). При преценката по същество, съдът приема касационната жалба, подадена от КЗК срещу решението на АССО за частично основателна, а тези, подадени от "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." - гр. Истанбул, Турция и "Д. И. С. Сан. Ве Тиджарет" АД - гр. Бурса, Турция, срещу конкретно посочените по-горе части от същото решение - за основателни изцяло, по следните съображения:

Производството пред АССО е образувано по жалбата на "Корадо-България" АД, подадена срещу решение № 1046/03.10.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/314/2019 г., образувана по искането му за установяване на нарушения по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, извършени от множество юридически лица, със седалища в Р България и в Р Турция, в конкретно посочени негови части, а именно: по т. 5, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК от страна на "Д. И. С. Сан. Ве Тидж" АД; по т. 7, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК от страна на "Тюрк ДемирД. Ф. А.С.; по т. 8, с която производството пред КЗК е прекратено по отношение на "Бор сан" АД - гр. Анкара, Турция; по т. 9, с която производството пред КЗК е прекратено по отношение на "М. М. К. Сан.Ве Тидж" АД - гр. Истанбул, Турция; по т. 10, с която е прекратено производството пред КЗК по отношение на "Дайкин" - гр. Истанбул, Турция; по т. 11, с която е прекратено производството пред КЗК по отношение на "Ю. Ъ. С. М. С. Ве Тиджарет" АД - гр. Ъспарта, Турция; по т. 12, с която е прекратено производството пред КЗК по отношение на "Ю. С. Ве Тидж" ООД - гр. Ъспарта, Турция и по т. 13, с която е оставено без уважение искането на "Корадо-България" АД за присъждане на направените за това производство разноски. В жалбата, подадена пред АССО, становища по делото пред този съд и писмени бележки по съществото на спора, жалбоподателят пред първата инстанция развива подробни съображения за незаконосъобразността на решението на КЗК в атакуваните му части. Така, относно прекратяването на частта от производство пред КЗК - по т. т. 8-12 при условията на чл. 41, ал. 4 ЗЗК, твърди, че необосновано е прието, че са налице предпоставките по този текст, а по отношение на т. 5 и т. 7 от диспозитива на решението - че сочените в тях търговски дружества са конкуренти на подателя на искането пред КЗК, тъй като действат на един и същ "съответен" пазар, в т. ч. географски "наднационален", на който "Корадо-България" АД извършва продажби на едро на произвежданите от него стоманени радиатори чрез дистрибутори и търговци на едро, каквато всъщност е и стопанската дейност на дружествата, спрямо които в тези части от решението на КЗК е прието, че не са извършили нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, още повече, че неправилно не са съобразени, приложимите според оспорващия, Методика за извършването на проучване и определяне пазарното положение на предприятия на съответния пазар, приета с решение № 393/21.04.2009 г. на КЗК и Известие на Европейската комисия относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция.

Следва да се подчертае, че в частите, в които актът на КЗК не е обжалван по съдебен ред и в частта му по т. 8, с която производството пред КЗК е прекратено по отношение на "Б. С. АД - гр. Анкара, Турция, (жалбата, срещу която е оттеглена от "Корадо-България" АД, респективно - е оставена без разглеждане с определение на АССО по адм. дело № 1408/2019 г., постановено в открито съдебно заседание на 24.11.2021 г.,) решението на КЗК по преписка № КЗК/314/2019 г. е влязло в сила и попада извън предмета на дължимата в настоящото касационно производство преценка.

С атакуваното решение № 521/07.06.2021 г., постановено по адм. дело № 1408/20219 г. на АССО, трети състав, жалбата на "Корадо-България" АД е уважена изцяло, при което решение № 1046/03.10.2019 г. по преписка № КЗК/314/2019 г. на КЗК е отменено във всичките му останали оспорени части, а именно: по т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12, с които производството пред Комисията е прекратено по отношение на "М. М. К. Сан. Ве Тидж" АД - гр. Бурса, Турция, "Дайкин" - гр. Истанбул, Турция, "Ю. Ъ. С. М. С. Ве Тиджарет" АД - гр. Ъспарта, Турция и "Ю. С. Ве Тидж" ООД - гр. Ъспарта, Турция на посочено основание чл. 41, ал. 4 ЗЗК (съгласно която не се образува производство, а образуваното се прекратява, когато уведомителят или ответната страна бъдат заличени, не могат да бъдат открити или не съществуват), като е прието, че не са били налице предпоставките на този текст и преписката е върната на Комисията за продължаване на производството по искането за установяване на извършени от страна на горепосочените дружества нарушения по чл. 36, ал. 4 ЗЗК; по т. 5, т. 7 и т. 13, по които е установено, че не са извършени нарушения по чл. 36, ал. 4 ЗЗК от страна на "Д. И. С. Сан. Ве Тидж" АД - гр. Бурса, Турция и "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." - гр. Истанбул, Турция, и е оставено без уважение искането на "Корадо-България" АД за заплащане на направените в хода на производството пред КЗК разноски, по мотиви за необоснованост на направеният от КЗК извод, че двете дружества не са конкуренти на "Корадо-България" АД, и преписката е върната на Комисията с указания за допълнително изясняване на спора в тази му част и ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебното решение, като КЗК е осъдена да заплати на "Корадо-България" АД направените за производството разноски.

По касационната жалба на КЗК, срещу решението на АССО, в частта, с която е отменено прекратяването на производството пред КЗК относно "М. М. К. Сан. Ве Тидж" АД - гр. Бурса, Турция, "Дайкин" - гр. Истанбул, Турция, "Ю. Ъ. С. М. С. Ве Тиджарет" АД - гр. Ъспарта, Турция и "Ю. С. Ве Тидж" ООД - гр. Ъспарта, Турция при условията на чл. 41, ал. 4 ЗЗК:

Не намират основание твърденията на касатора КЗК, за допуснати при постановяването на тази част от обжалваното съдебно решение съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. За да постанови акта си в тази му част, съдът е съобразил, че в искането до КЗК, "Корадо-България" АД твърди, че в качеството си на турски производители на панелни стоманени радиатори, "М. М. К. Сан. Ве Тидж" АД (с дистрибутор "Е. П. ЕАД), "Дайкин" (с дистрибутор "Жози 2009" ЕООД), "Ю. Ъ. С. М. С. Ве Тиджарет" АД и "Ю. С. Ве Тидж" ООД (двете дружества с дистрибутор "Дека-Трейд" ООД) реализират продукцията си посредством посочените български дистрибутори, извършващи продажби на едро и на дребно в България, а оттам и са конкуренти на подателя на искането, тъй като имат едни и същи клиенти - местни търговци на едро и дребно, както и че не е установено наличието на предпоставките за прекратяване на производството по чл. 41, ал. 4 ЗЗК. Съгласно последната разпоредба, не се образува производство пред КЗК, а образуваното се прекратява с решение на Комисията, когато уведомителят или ответната страна бъдат заличени, не могат да бъдат открити или не съществуват. Но в случая не е установена никоя от алтернативно предвидените в закона, предпоставки за прекратяване на производството пред КЗК, поради което и решението на съда в тази му част, като законосъобразно следва да бъде оставено в сила, по изложените от АССО мотиви, към които настоящата инстанция препраща с оглед възможността за това по чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК. Обосновано е и отбелязването на административния съд, че неправилно в случая е приложен текста на чл. 41, т. 4, предложение второ ЗЗК, доколкото по делото липсват данни турските дружества да не са били открити от КЗК в проведеното производство. Процесуалното бездействие на тези дружества, изразяващо се в липсата на подадени отговори и становища по отправеното от "Корадо-България" АД искане до Комисията, не е тъждествено с невъзможност те да бъдат открити по смисъла на чл. 41, т. 4, предложение второ ЗЗК, както неправилно приема КЗК в оспореното решение. Не намират фактическа опора и възраженията на касатора, че КЗК е предприела дължимите процесуални действия, за да открие турските дружества, по отношение на които впоследствие е прекратила производството - приобщените по делото доказателства по несъмнен начин опровергават тези твърдения.

За пълнота следва да се отбележи, че правилен е извода на АССО и за неприложимостта на чл. 47, ал. 6 ЗЗК при липсата на категорични данни за проведена редовна процедура по връчване на изпратените от КЗК до горепосочените турски дружества, документи, искания за депозиране на становища и доказателства към тях. Още повече, че част от дружествата са с некоректно посочени от КЗК търговски наименования, седалища и адреси на управление, което непременно следва да бъде съобразено и отстранено при новото провеждане на процедурата, в т. ч. като бъдат отчетени данните от събраните пред първата инстанция и в настоящото производство, допълнителни документи, които например сочат, че "Дайкин" - Турция, освен, че е регистрирано на различен от посочения в административното и първоинстанционното съдебно производство, адрес на управление, е със съществено различно търговско наименование и начин на представителство (съгласно извлечения от съответния турски регистър, приложени на л. 176 и л. 177 по първоинстанционното дело и л. 102 и сл. от настоящото). В аналогичен смисъл са и данните от събраните в касационното производство доказателства, представени от "К. Б. АД с молба от 14.01.2021 г. (приложени на л. 101-175 от касационното дело), които следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на искането пред КЗК. Но след като не може да се приеме, че дружествата са редовно уведомявани в хода на административното производство, то правилен се явява и направеният от АССО извод, че неучастието им в производството не би мого да се приеме за възпрепятстване на събирането на доказателства в производството пред КЗК, а оттам и за основание, без оглед на останалите установени по преписката обстоятелства, да се приемат за доказани тезите на подателя на искането пред КЗК, противно на схващането, застъпвано от процесуалния му представител в съдебното производство.

С оглед изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за правилна частта от решението на АССО, обжалвана от КЗК по реда на настоящото производство, с която в съответствие с обективно установените фактически обстоятелства по спора, е прието, че не са били налице основанията за прилагането на чл. 41, ал. 4 ЗЗК, при което прекратителната част от решението на КЗК в обжалваните й части по т. т. 9-12 включително, е отменена като незаконосъобразна, а преписката - върната за продължаване на производство по подаденото от "Корадо-България" АД искане в тази му част. Поради това, решението на първата инстанция, като валидно, допустимо и правилно в тази обжалвана част, следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба, подадена от КЗК срещу решението на АССО, в частите му по т. 5, т. 7 и т. 13, както и по жалбите на "Д. И. С. Сан. Ве Тиджарет" АД - гр. Бурса, Турция - срещу частта от съдебното решение, с която е отменена т. 5 от решението на КЗК, съответно - от "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." - гр. Истанбул, Турция - срещу частта, отменяща т. 7 от акта на КЗК, при съответно възлагане на разноските по делото:

За да уважи жалбата на "Корадо-България" АД, срещу решението на КЗК, в частите му по т. 5, т. 7 и т. 13 съдът приема, че в противоречие със съдържанието на искането, с което е инициирано производството пред КЗК, са направените от Комисията констатации, че "Корадо-България" АД разпространява самостоятелно произвежданите от него продукти и няма сключени договори с дистрибутори. Така, по мотиви, че произвежданите и предлагани от "Д. И. С. Сан. Ве Тидж" АД и "Тюрк ДемирД. Ф. А.С.", панелни стоманени радиатори се разпространяват в България от "Интерметал" ООД и други дружества, участващи на българския пазар за продажба на едро на такива радиатори, (каквато дейност по продажби на едро твърди, че извършва и "Корадо-България" АД, без за установяване на тези твърдения да са дадени нарочни указания и възможност за представяне на допълнителни доказателства от страна на административния орган), административният съд приема за необоснован, направеният в атакуваното пред него решение краен извод, че двете дружества със седалища в Турция, не оперират на един и същи пазар с подателя на искането, а оттам и че решението на КЗК, като неправилно в тази му обжалвана част, също следва да бъде отменено.

Вярно е, че искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, подадено от "Корадо-България" АД, становищата му по делото и отговора по касационните жалби, обективират твърдения, че дружеството не само произвежда, но и продава на едро панелни стоманени радиатори, в т. ч. на други търговци на едро. Но АССО не е съобразил, че и установени по несъмнен начин, тези твърдения не налагат различен от направения от КЗК краен извод за липсата на данни, обосноваващи в процесния случай, получаването на защита при условията на глава VІІ ЗЗК, в т. ч. по специалния състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК. В българския Закон за защита на конкуренцията е възприета доктрината за ефекта на конкуренцията на националния пазар, налагаща да се установи, независимо дали са осъществени на територията на страната или извън нея, че твърдяните неправомерни действия, засягат конкуренцията или правят възможно негативното въздействие върху нея в страната. Действително, за установяване на нарушение по този закон не е необходимо то да е осъществено от стопански субект, регистриран като търговец на територията на Р България, но непременно следва да бъдат констатирани действия, с ефект върху конкуренцията на националния пазар, каквито в случая не са установени при осъществения от КЗК подробен анализ и проучване във връзка твърденията в подаденото от "Корадо-България" АД искане, становищата на взелите участие, други страни в административното производство и данните от представените по преписката доказателства. Съвкупната преценка на последните налага именно направените от КЗК изводи, че "К. Б. АД разпространява произвежданите от него панелни стоманени радиатори (без изрично да е изключено разпространението им на едро) на територията на България, докато "Д. И. С. Сан. Ве Тидж" АД и "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." не реализират самостоятелно на тази територия, както на едро, така и на дребно, панелни стоманени радиатори - произвежданите/предлаганите от тях радиатори, в действителност се разпространяват в България, но от независими български дружества, закупили ги на едро на територията на Турция, на която е прехвърлена собствеността върху продуктите, заедно със свързаните с нея ползи и загуби. Всъщност по делото липсва спор, че именно български дружества, след вноса на закупените от тях в Турция радиатори, ги реализират на българския пазар. Видно от приобщените по делото доказателства, относно реализацията на закупените в Турция панелни стоманени радиатори на територията на нашата страна, от българските юридически лица, от "Корадо-България" АД е потърсена отговорност на самостоятелно основание в производството пред КЗК, а постановените в тази връзка, части от решението на Комисията, (с които е прието, че от страна на ответните търговски дружества, със седалища в Р България не са извършени нарушения по чл. 36, ал. 4 ЗЗК) не са обжалвани от дружеството и са влезли в сила. Следва да се отбележи и че само по себе си обстоятелството, че български вносители търсят снабдяване на други пазари, в т. ч. турския, за да се конкурират с "Корадо-България" АД на пазара на продажби на едро на панелни стоманени радиатори в България, не налага извод, че турските снабдители с тези стоки влизат в отношения, засягащи конкуренцията на националния пазар по начин, подлежащ на санкциониране при условията на ЗЗК. При тези данни, настоящият състав приема, че "Корадо-България" АД се конкурира при продажбите на едро на произведените от него панелни стоманени радиатори с останалите търговци на едро на такива радиатори, действащи на територията на България, но не и с дружествата, за които е установено, че оперират на територията на Р Турция, включително като продават такива радиатори на български търговци на едро, които за своя сметка ги транспортират на територията на Р България и реализират впоследствие на този пазар. Поради това счита направените от първоинстанционния съд изводи в обратен смисъл, за изцяло необосновани и неправилни, тъй като не отчитат множеството представени по преписката документи, установяващи, че както "Д. И. С. Сан. Ве Тидж" АД, така и "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." са продавали, но на територията на Р Турция (второто дружество - включително въз основа на сключен договор за продажби и дистрибуция, по отправени от "Интерметал" ООД, заявки за покупка и с уговорено място на доставките - транспортно средство в завода в Турция, при осъществяване на които се прехвърля собствеността на доставяните продукти, ведно с ползите и загубите от тях), на самостоятелно опериращи на пазара, български стопански субекти. По изложените съображения касационният състав приема за обоснована констатацията на КЗК, че "Д. И. С. Сан. Ве Тидж" АД - Турция и "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." - Турция участват на пазара за продажби на едро на панелни стоманени радиатори на територията на Турция, включително като продават такива радиатори на самостоятелни български предприятия, внасящи и разпространяващи тези продукти в България, а оттам и че тези две дружества не са конкуренти на българския пазар, на който осъществява дейността си "Корадо-България" АД и не е било необходимо обследване на останалите предпоставки, предпоставящи възможността за установяване на нарушение по смисъла на чл. 29 ЗЗК, респективно - по специалния състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, тъй като и само на това основание следва да се приеме, че такова нарушение не е налице. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че като е отменил постановения от КЗК законосъобразен акт в тази му част, съдът е постановил неправилно решение.

Следва да се отбележи и, че в нарушение на приложимите в първоинстанционното производство, процесуални правила, АССО наместо да изясни с допустимите пред първата инстанция, доказателствени средства, спорните според него въпроси, приети за такива от съществено значение за преценката му относно законосъобразността на атакуваното решение на КЗК в тази част, е върнал делото на КЗК като преписка, с указания за събирането на допълнителни доказателства относно конкретните начини, форми и средства на разпространение на продуктите на "Корадо-България" АД, при което да бъде даден отговор на въпросите, на кое ниво и кой пазар във веригата на разпространение на панелни стоманени радиатори стоят трите дружества и на едно и също ниво в тази верига ли реализират продуктите си. Наред с горното, поставените въпроси не са от значение за изясняване на спора от фактическа страна, доколкото и при определянето на относимия пазар, като "пазар на продажби на панелни стоманени радиатори на едро", (каквато стопанска дейност съдът приема, че осъществяват двете турски дружества и дава указания да се провери дали се извършва и от "Корадо-България" АД), само по себе си обстоятелството, че регистрираните в Турция дружества не извършват стопанска дейност на българския пазар изключва възможността да се приеме, че те са конкуренти на "Корадо-България" АД и необходимостта от изследването на останалите предпоставки за прилагане на глава VІІ ЗЗК, както правилно приема и КЗК.

В подкрепа на изложеното е правната уредба на защитата от нелоялна конкуренция, установена в ЗЗК. Чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на този закон, следва да са налице три основни предпоставки в условията на кумулация: 1) наличието на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара, като действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", състоящ се от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени ( 1, т. 15, б. "а" ДР ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони ( 1, т. 15, б. "б" ДР ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е задължителна предпоставка, за установяването на границите на конкуренцията между предприятията и правилното идентифициране на конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност - именно тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно и влияе ли и доколко, негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика, дефинирана с 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, като правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави, а третият - наличието на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да се подчертае, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар, които могат да се състоят както в пряко настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането и негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл, деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект освен върху конкурентите на този пазар и върху потребителите на стоки или услуги на същия пазар или върху държавата и обществото като цяло, но за да бъде квалифицирано поведение като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК е необходимо да бъдат увредени интересите на конкурентите на съответния пазар, доколкото само тези негативни правни последици са от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, общата забрана може да се прилага, както паралелно със специалните състави по глава VІІ ЗЗК, така и самостоятелно, но при наличието на горепосочените условия, предпоставящи възможността да се приеме за приложима изобщо тази глава на закона, едва след което да се премине към разглеждането на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК. Другояче казано, конкретните нарушения, които могат да се квалифицират по последните текстове от глава VІІ ЗЗК следва да притежават и общите белези на субсидиарния състав по чл. 29 ЗЗК. Поради това, правилно в процесния случай, от КЗК на първо място е осъществен анализ относно наличието на задължителните елементи по чл. 29 ЗЗК (в т. ч. дали изобщо е налице конкуренция между подателя на искането и горепосочените дружества със седалища в Турция), в резултат от който обосновано е прието, че "Д. И. С. Сан. Ве Тидж" АД и "Тюрк ДемирД. Ф. А.С."осъществяват стопанска дейност, като предприятия по смисъла на 1, т. 7 ДР ЗЗК, включително като продават на едро панелни стоманени радиатори на територията на Р Турция, на български дружества, които ги внасят за своя сметка и разпространяват на територията на Р. Б. на която предлага продуктите си и "Корадо-България" АД (без да е от съществено значение по какъв точно начин), а оттам и че турските дружества най-малкото не оперират на същия географски пазар и не осъществяват конкурентна дейност по смисъла на чл. 29 ЗЗК. Следва изрично да се отбележи, че в установените в производството пред КЗК случаи, в които турските дружества изпълняват договори с дистрибутори и изобщо търговци на едро, доставките на продуктите им са реализирани в Турция, посочена като държава на сделката в попълваните от българските купувачи на едро, митнически декларации и с място на изпълнение - турският град, в който се намира производствената или складова база на съответното турско дружество. Това налага извода, че правилно с оглед данните по преписката, КЗК приема, че в случая не са налице данни за осъществявани от "Д. И. С. Сан. Ве Тидж." АД и "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." преки продажби или популяризириране на продуктите и предприятията им в България, а оттам и че тези дружества не осъществяват търговска дейност на българския пазар. Обратно на това, административният съд приема, че след като "Корадо-България" АД твърди, а турските дружества разпространяват продуктите си на едро чрез други дружества и дистрибутори, то "съответен" пазар в производството е пазара на разпространение на панелни стоманени радиатори на едро в Р. Б. Последната констатация е в явно противоречие с данните по преписката, сочещи, че дори жалбоподателят в първоинстанционното производство, заедно с "Д. И. С. Сан. Ве Тидж" АД и "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." да действат на дефинирания от АССО продуктов пазар, то след като регистрираните в Турция дружества не осъществяват стопанска дейност на българския пазар, те не са конкуренти на "Корадо-България" АД на същия пазар, което на свой ред изключва приложимостта на глава VІІ ЗЗК. Правилно в тази връзка КЗК приема, че липсата на един от кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, прави неприложими, както общата забрана за нелоялна конкуренция по този текст, така и всеки от специалните състави по глава VІІ ЗЗК.

Наред с горното, категорично не може да бъде възприета тезата на процесуалния представител на "Корадо-България" АД, че териториите на България и Турция представляват по същността си един "наднационален пазар" (още повече, че една от държавите е извън Европейския съюз и несъмнено регистрираните на нейната територия дружества, в действията си на тази територия по реализация на панелни стоманени радиатори, не биха могли да действат "в противоречие с общностното право", каквито необосновани твърдения за нарушения са релевирани с жалбата, по която е образувано производството пред АССО и се поддържат в касационното). Поради това, настоящият състав приема, че с действията си на територията на Турция, двете турски дружества, не влияят върху дейността на българския стопански субект, независимо от твърдяните от него намаления на приходите му от продажби и пазарните му дялове за процесния период (считано от 2017 г. до постановяване на акта на КЗК). Развивайки дейност в различни държави, подателят на искането и двете турски дружества, не се намират в конкурентни отношения помежду си, противно на приетото от АССО. Възприемайки тезата за наличието на конкурентни отношения между страните, респективно за евентуалната приложимост на разпоредбите на глава VII ЗЗК поради факта, че дружествата, макар и функциониращи в различни държави, участват на пазара на разпространение на панелни стоманени радиатори на едро в България, АССО е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Поради това, решението на Административен съд-София област в тази му част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - чл. 29 и сл. ЗЗК, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна в тази му част, при отмяната на съдебното решение, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора пред първоинстанционния съд в тази му част, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Корадо-България" АД срещу акта на КЗК, в частите му по т. 5, т. 7 и т. 13.

При този изход на спора, основателни се явяват предявените от касаторите "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." - гр. Истанбул, Турция и "Д. И. С. Сан. Ве Тиджарет" АД - гр. Бурса, Турция, чрез процесуалните им представители адвокатите Петров и Папазова, искания за присъждане на направените за производството разноски, в размери съответно за първия от тях, сумата общо от 8 563.22лв, включваща 500лв, платени за държавна такса в касационното производство и общо 8 063.22лв изплатени адвокатски възнаграждения, съгласно списък на разноските, доказани с представени преди приключване на устните състезания по първоинстанционното дело, фактури и платежни нареждания, а за втория - сумата общо от 10 476.89лв, включваща 500лв платена държавна такса за касационното производство, 3 907.75лв изплатени като адвокатски хонорар за настоящата инстанция и установени по представени ведно със списък на разноските, доказателства за това, както и общия размер на възнаграждението за адвокатска защита, заплатено в хода на първоинстанционното производство - 6 068.94лв, установени по представен списък на разноските, ведно с фактури и доказателства за извършени по тях плащания, които "Корадо-България" АД следва да бъде осъдено да заплати на тези касатори, на основание чл. 228, вр. чл. 143, ал. 4 АПК. С оглед частичната основателност на касационната жалба, подадена от Комисията за защита на конкуренцията, разноски на последната не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 521/07.06.2021 г. постановено по адм. дело № 1408/20219 г. на Административен съд София област, трети състав, В ЧАСТТА, по която е отменено решение № 1046/03.10.2019 г. по преписка № КЗК/314/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частите му по т. 5, т. 7 и т. 13, по които е прието за установено, че не са извършени нарушения по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, съответно от страна на "Д. И. С. Сан. Ве Тиджарет" АД - гр. Бурса, Турция и "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." - гр. Истанбул, Турция, и е отказано присъждане на разноски на подателя на искането, по което е образувано производството пред КЗК, и преписката е върната на КЗК за ново произнасяне, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания, ведно с присъждане на разноските, направени от "К. Б. АД за първоинстанционното производство, които КЗК е осъдена да заплати, И НАМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Корадо-България" АД, подадена срещу решение № 1046/03.10.2019 г. по преписка № КЗК/314/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частите му по т. 5, т. 7 и т. 13.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 521/07.06.2021 г. постановено по адм. дело № 1408/20219 г. на Административен съд София област, трети състав В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА "Корадо-България" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стражица, област В. Т. представлявано от изпълнителния член на Управителния съвет И. Ржезничек, гражданин на Чехия, да заплати на "Тюрк ДемирД. Ф. А.С." - гр. Истанбул, Турция, сумата общо от 8 563.22 (осем хиляди петстотин шестдесет и три и 0.22) лева, представляваща направени за съдебното производство разноски.

ОСЪЖДА "Корадо-България" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стражица, област В. Т. представлявано от изпълнителния член на Управителния съвет И. Ржезничек, гражданин на Чехия, да заплати на "Д. И. С. Сан. Ве Тиджарет" АД - гр. Бурса, Турция, сумата общо от 10 476.89 (десет хиляди четиристотин седемдесет и шест и 0.89) лева, представляваща направени за съдебното производство разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА