Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. А. ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА АНДО. Х. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяК. А. по адм. дело № 8392/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ срещу Решение №3046 от 12.05.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело №12171/2020 г.

С решението е отменено Решение за прекратяване на административен договор №BG05M9OP001-1.057-0148 от 30.11.2020 г. на ръководителя Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ (ОПРЧР), сключен с „Илеа-М“ ЕООД.

Касационният жалбоподател - ръководителят на УО на ОПРЧР, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че противно на приетото от съда, в решението за прекратяване на административния договор органът е посочил, че изцяло подлага под съмнение реалното изпълнение на единствената дейност по договора – провеждането на специфично обучение на 40 лица от служителите на „Илея-М“ ЕООД. Не може да се очаква от органа да прави проверки всеки ден в рамките на заявеното обучение. Двете направени проверки са достатъчни за да дадат яснота относно начина на осъществяване на обучението.

Административният договор се финансира със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Неизпълнението му, съгласно определените правила, рефлектира върху основните ценности на Европейския съюз и представлява пречка за изпълнението на целите на проекта. Неправомерното изразходване на средства пряко ощетява европейския бюджет и попада в квалификацията за тежки последици за обществения интерес. В случая е налице нарушение на обществения интерес, тъй като съответните средства са поискани за верификация и застрашаване на обществения интерес, което ръководителят на УО не допуска да настъпи с незаконосъобразното изплащане на исканите средства.

Неверен е изводът на съда, че в административния договор и неговите приложения няма указания как да се провежда дистанционното обучение. В представеното по делото Ръководство за бенефициента е посочено, че за неприсъствено обучение се изисква на УО да бъде предоставен достъп до платформата за обучение, преди стартиране на обучението. При отчитане на обучението се прилагат листове от него, като задължително в тях е въведен периодът на активност на всяко обучаемо лице поотделно. В тази връзка решаващият състав не е обсъдил коректно обясненията на служителя Б. Б., дадени при извършената в дома му проверка.

Неправилен е и изводът на съда, че УО не е спазил процедурата за едностранно прекратяване по т. 3.56.1, буква „а“ от Административния договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП). Установено е, че листовете от извършените проверки са предоставени на бенефициера. В чл. 39, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и в т. 3.56.1, буква „а“ от АДБФП не е включено изискване за писмено уведомяване за предстоящо прекратяване на договора. И двете хипотези да прекратяване на договора визирани в т. 3.56.1, буква „а“ от АДБФП са изпълнени.

Данните за логване на трите лица в системата за дистанционно обучение, за което дружеството твърди, че се е провеждало, не са представени като доказателство в производството.

Необсъдени от първоинстанционния съд са останали и показанията на служителя Д. Й..

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател се представлява от пълномощник И. Д..

Ответникът по касационната жалба – „Илеа-М“ ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Ответникът се представлява от адв. И. К..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че между „Илеа-М“ ЕООД и УО на ОПРЧР на 12.02.2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за изпълнение на проект Нов шанс за развитие на служителите на „Илеа-М“ ЕООД с максимален размер на безвъзмездната финансова помощ (БФП) до 64 26,000 лв. Основната дейност по проекта е провеждане на специфично обучение на тема Иновативни и актуални методи и техники за производство на детска хомогенизирана и диетична храна, включително продукти от БИО суровини – европейски практики и стандарти с индикатори за изпълнение: заети лица – 40 лица, с индикатори за резултат: участници, придобили квалификация при напускане на операцията - 40 лица. Срокът за изпълнение на проекта е 9 месеца, считано от сключването на договора.

В изпълнение на договора от „Илеа-М“ ЕООД е сключен договор с външен изпълнител „Учебен център за развитие“ ЕООД за провеждане на специфичното обучение. В периода 15.06.2020 г. - 01.10.2020 г. са обучени 37 лица, съгласно приложен график.

На 12.10.2020 г. по график, качен в системата на 07.10.2020 г., е предвидено да стартира обучение на още трима новопостъпили служители от дружеството.

На 22.10.2020 г. бенефициерът е подал междинен технически и финансов отчет и искане за плащане.

С оспореното Решение за прекратяване на административен договор №BG05M9OP001-1.057-0148 от 30.11.2020 г., административният договор сключен между „Илеа-М“ ЕООД и УО на ОПРЧР е прекратен, на основание чл. 19д, ал. 1 АПК във вр. с чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ и с чл. 3.56.1., б. а от самия административен договор, както и въз основа на листове за извършени проверки на място от 13.10.2020 г., 14.10.2020 г. и 20.11.2020 г.

Като мотиви за прекратяване на договора е отразено, че при извършеното посещение на 13.10.2020 г. в 14.30ч. в производствената база на „Илеа-М“ ЕООД в село Белопопци, О. Г. М. в обучението на тема Иновативни и актуални методи и техники за производство на детска хомогенизирана и диетична храна, включително продукти от БИО суровини – европейски практики и стандарти е следвало да присъстват 3 лица. Обучението е следвало да започне в 14.00ч., според последния изпратен актуален график от 08.10.2020 г. На мястото на проверката не са били открити нито обучаемите лица, нито преподавателят. След 15.00ч. пристигнал преподавателят Д. Й., който казал, че е закъснял.

На 14.10.2020 г. било извършено второ посещение от 17.50ч. до 18.15ч., като били открити обучителят Д. Й. и само едно от трите обучаеми лица – И. А., който изпълнявал работните си задължения в процеса на производството на детски храни. В производствената база не била обособена зала за провеждане на обученията.

На 19.11.2020 г. била извършена проверка в обучителната система за дистанционно обучение, като е установено, че всички обучаеми лица са се логвали в системата ежедневно в началото на дистанционното обучение - 15.10.2020 г. в часовия диапазон от 17.30ч. до 23.10ч.

На 20.11.2020 г. около 10.30ч. експерти от управляващия орган пристигнали в производствената база на дружеството, за да извършат проверка на дистанционното обучение. Установено било, че в базата няма обучаеми лица и преподаватели.

С обучаемия Б. Б. бил проведен телефонен разговор, след което е посетен в дома му в гр. София, където Банев е демонстрирал на проверяващите как влиза в системата за обучение и е показал свалени вече от Интернет материали. Влизал е в системата от 02.11.2020 г. до 06.11.2020 г.

С второто обучаемо лице А. К. връзка не е осъществена, а за третото – И. А., чрез лице, което се е представило за майка, му проверяващите са разбрали, че е болен от COVID-19, но влиза в обучението от компютъра всяка вечер.

Въз основа на горното проверяващите поставили под съмнение реалното участие на всички лица в обучителния процес.

С управителя на дружеството Г. М. бил осъществен контакт и среща пред входа на Националния исторически музей. Той отказал да се подпише в контролния лист за извършената в производствената база проверка, на която проверка не е присъствал. Контролният лист за проверката е изпратен на бенефициера на 20.11.2020 г. Последният направил възражения срещу констатациите, но те не били приети за основателни.

На база на извършените три непланирани проверки на място УО на ОПРЧР е заключил, че не добива разумна увереност, относно качественото изпълнение на една от основаните специфични цели на проекта, а именно повишаване адекватността на специфичните умения на 40 заети лица, с оглед повишаване качеството на работа и производителността на труда в „Илеа-М“ ЕООД. УО подлага под съмнение реалното изпълнение на единствената дейност по договора и на 30.11.2020 г. го прекратява, като не удовлетворява искането за плащане.

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан Д. Й. – обучител по проекта и е изслушан управителя на дружеството – бенефициер. Свидетелски показания е дал и Г. В. – участвал в екипа, извършил проверката на 20.11.2020 г.

Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Анализирал е разпоредбите на чл. 19д, ал. 1 АПК във вр. с чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ и с чл. 3.56.1., б. а от административния договор.

Приел е, че в мотивите на оспореното решение не са визирани потенциални или настъпили вече тежки последици за обществения интерес, а в административната преписка не се откриват данни за такива. Към датата на извършената първа проверка обучението на 37 от обучаемите по програмата общо 40 служители е приключило.

Налице са безспорни данни от проверката, извършена на 19.11.2020 г. в обучителната система за дистанционното обучение, че всички 3 обучаеми лица са се логвали ежедневно в системата от началото на дистанционното обучение 15.10.2020 г., а Б. Б. е показал пред проверяващите в дома си вече свалени материали. В административния договор или неговите приложения липсват указания към бенефициера как точно да се провежда дистанционното обучение – с присъствени онлайн лекции на преподавателя или чрез разпространение на писмени материали, до които обучаемите да имат достъп, поради което неизпълнение на задълженията за дистанционно обучение на тримата, от което да са настъпили тежки последици за обществения интерес няма безспорно установено.

Административният договор предвижда процедура за едностранното му прекратяване, която не е спазена. В случай че бенефициерът неоснователно не изпълни някое от задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дини след изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от страна на УО, последният може да прекрати договора изцяло. Няма изпратено нито писмено уведомление, че договорът ще бъде прекратен, поради конкретно неизпълнено задължение, нито е констатирано по надлежен начин последвало уведомяването продължаване на неизпълнението. Контролният лист от извършената проверка от 20.11.2020 г. е изпратен на управителя на бенефициера, но съдържащата се в него информация се отнася за извършена проверка в производствената база, която не може логически да се обвърже с неизпълнение на задълженията за провеждане на дистанционно обучение, за което предварително не е поставено условие как и къде точно да се провежда. Така съставеният контролен лист според съда не представлява уведомление до бенефициера за неизпълнение на конкретно негово задължение по договора и по никакъв начин не го предизвестява, че ако продължава да не го прави или не представи задоволително обяснение в срок от 5 работни дни, целият договор ще бъде едностранно прекратен, със съответните от това последици.

Предвид изложеното съдът е счел, че решението за прекратяване на административния договор следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне по искането за плащане.

Решението е правилно.

Според специалната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ административен договор е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента (назован така, въпреки дадената легална дефиниция за понятието „бенефициер“ в чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г.), за последния се създават права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициера, заместващо издаването на административен акт.

Предвид чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ, административните актове по глава трета се оспорват пред съда по реда на АПК. Административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт, съответно, прекратяването на административния договор също подлежи на оспорване по този ред. Последното следва и от нормата на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, според която на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори.

Правилен е изводът на съда, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановена писмена форма. УО е посочил като правно основание за издаване на акта е чл. 19д, ал. 1 АПК във вр. с чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ и с чл. 3.56.1., б. а от сключения между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ.

Съгласно чл. 19д, ал. 1 АПК ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да прекрати договора. В случая посочената в решението за прекратяване на административния договор разпоредба на чл. 19д, ал. 1 АПК не е налице. Липсват данни по делото и твърдения в оспорения акт някоя от страните да не е можела да изпълни договора поради значително изменение на обстоятелствата, при които е сключен, както и да е искала клаузи от договора да бъдат изменени. При липса на искане за изменение на договора съответно липсва и преценка в акта дали изменението му е било възможно, а съгласно чл. 19д, ал. 1 АПК, в посочената в разпоредбата хипотеза договорът може да бъде прекратен само когато изменението му е невъзможно или при отказ на другата страна договорът да бъде изменен.

Съгласно чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.

Неизпълнението на задължение по договора, за да е с тежки последици за обществения интерес, следва да бъде обосновано от органа по начин, че последиците от него да рефлектират пряко върху основните ценности на Съюза или да представляват пречка за изпълнение на целите на проекта. Прекратяването на договора на посоченото основание следва да бъде мотивирано или от нарушаване на правилата за предоставяне на помощта (т. е. нарушение, което засяга въобще правото тя да бъде получена), или от нарушаване на правилата за нейното разходване съобразно поставените цели на проекта. Във всички случаи обаче органът следва да установи „нарушаване или застрашаване“ на обществен интерес или друг факт от правната действителност, който пряко и непосредствено рефлектира върху постигане на целта на проекта при спазване на основните ценности на Съюза.

В случая обосноваването на „тежки последици за обществения интерес“ по смисъла на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ изисква мотивираност на извода на органа, че е налице „съмнение“ за реално изпълнение на дейността по проекта, каквото не е налице в оспорения акт. В решението на органа няма никакъв конкретен мотив, освен посочената правна квалификация, от който да се извежда, че фактите, установени в хода на трите индивидуализирани проверки, представляват обстоятелства с тежки последици за обществения интерес, които прекратяването на договора следва да отстрани.

Според чл. 3.56.1, б. а от конкретния административен договор управляващият орган има право да прекрати договора в случай, че бенефициерът неоснователно не изпълни някое от задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган. Квалификацията на чл. 3.56.1, б. а от сключения административен договор препраща към неизпълнение на задължения от административния договор. След като твърди, че такива не се изпълнени, органът следва да посочи кои задължения от договора не са изпълнени и с коя разпоредба от същия те са вменени на бенефициера за изпълнение. Твърдяното от ръководителя на УО съмнение за реално изпълнение на единствената дейност на договора, а именно провеждането на специфично обучение на тема Иновативни и актуални методи и техники за производство на детска хомогенизирана и диетична храна, включително продукти от БИО суровини – европейски практики и стандарти, не е свързано с относимата по договора норма, регламентираща задължение за изпълнението на посочената дейност.

Липсват и данни от страна на ръководителя на УО на ОПРЧР да е изпращано уведомление до „Илеа-М“ ЕООД, с което от дружеството да е искано обяснение за констатирана от органа нередност. Противно на изложеното в касационната жалба връчването на листовете от извършените проверки на дружеството не може да се приравни на регламентираното в 3.56.1, б. а от договора задължение за писмено уведомление.

Наред с това изводът на органа, че изцяло подлага на съмнение реалното изпълнение на единствената дейност на договора е немотивиран и бланкетен, доколкото в процесния акт не се съдържат каквито и да било твърдения за липса на извършено реално обучение на 37 от предвидените 40 служители на „Илеа-М“ ЕООД. Без основание установеното при проверките, касаещо обучението на трима от общо 40 служители на дружеството, се приравнява от органа на пълно неизпълнение на дейността по проекта.

Ето защо, като е приел, че административният акт незаконосъобразен и го е отменил, първоинстанционният съд постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3046 от 12.05.2021 г. на Административен съд София-град по административно дело №12171/2020 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Калина Арнаудова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. А. п/ Станимир Христов