Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Т. ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 8399 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. чрез процесуалния представител адв. Е. Н. против решение № 179/10.06.2021 г. по адм. дело № 603/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т. В жалбата са наведени доводи за недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебния акт, постановен от първоинстанционният съд да бъде отменен и да бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез юрисконсулт Л. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на Административен съд – В. Т. да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

С решение № 179/10.06.2021 г. по адм. дело № 603/2020 г., Административен съд – В. Т. е отменил решение № РС-6804-20-086/29.07.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в обжалваната част, с която е отнета в полза на общината от Р. П. сума в размер на 105,00 лева на основание чл. 81, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, отхвърлил е жалбата на Р. П. срещу решение № РС-6804-20-086/29.07.2020 г. на КПКОНКИ в останалата част, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Р. П. за това, че на 02.09.2019 г. е подписал договор за покупко-продажба на имот – частна общинска собственост с Д. И., с което е нарушил забраната на чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ и с която Р. П. е наложена на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ глоба в размер на 5000,00 лева и са присъдени разноски. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал правилен и законосъобразен административен акт. Оспореното решение е определено като издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В хода на административното производство били събрани относимите към случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на установените факти били изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. При извършената проверка на приетите за установени от административния орган факти, въз основа на приложените по делото доказателства, съдът намерил, че правните изводи, направени от органа, напълно съответстват на установените обстоятелства. В този смисъл съдът достигнал извод, че решението е постановено в съответствие с материално правните разпоредби на ЗПКОНПИ и не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че с решение № РС-6804-20-086/29.07.2020 г. КПКОНПИ е установила конфликт на интереси по отношение на Р. П., кмет на община Стражица и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, като на 02.09.2019 г. е подписал договор за покупко-продажба на имот-частна общинска собственост с Д. И. – свързано с него лице по 1, т. 1, б „б“ от ДР на ЗПКОНПИ – нарушение по реда на чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ и глоба в размер на 5000,00 лева на основание чл. 171, ал. 1 от същия закон. Също така е била отнета в полза на общината от жалбоподателя сума от 105,00 лева, представляваща нетно дневно възнаграждение за 02.09.2019 г., получена от деянието, породило конфликт на интереси на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ. В тази част административният акт е предмет на спора пред първоинстанционният съд. Във връзка с образуваното производство, комисията е събрала и изискала писмени доказателства и извършени справки в Търговки регистър /ТР/ и други такива. На лицето Р. П. е била изпратена покана за изслушване изх. № ЦУ01/11646/08.07.2020 г. на основание чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ, в която е отбелязано, че производството е образувано във връзка с издадена заповед № 1242/06.08.2019 г., с която Д. И. е спечелил на публичен търг УПИ II за комплексно обществено обслужване, 152 кв. по плана на гр. Стражица с площ от 1020 кв. м. На редовно заседание на комисията, Павлов е представил писмени доказателства и се е запознал с другите събрани надлежно за конкретното производство. То приключило с издаване на оспорената пред Административен съд – В. Т. заповед, като е било прието, че Р. П. е избиран два пъти за кмет на община Стражица – 25.10.2015 г. и 27.10.2019 г. Д. И. е назначен ан трудов договор №148/06.11.2015 г. на длъжност „шофьор на лек автомобил“. След проведен публичен търг през 2016 г. жалбоподателят в качеството си на кмет е издал заповед № 406/25.03.2016 г. с която е бил обявен за купувач Д. И. на имот – частна общинска собственост за комплексно обслужване с площ 607 кв. м. за сумата от 11472,30 лева с Данък добавена стойност /ДДС/. Лицето придобило имота след това го е продал на П. П. – жена на Р. П. с материален интерес по сделката – 6430,00 лева. По-късно през 2019 г. при провеждането на нов публичен търг от О. С. за друг имот – частна общинска собственост с площ 1020 кв. м. за купувач е обявен отново Д. И., с когото е бил сключен договор за покупко-продажба на 02.09.2019 г. за сумата от 19280,00 лева с ДДС, подписан от Р. П. за О. С. От изложените факти, комисията е приела, че има възникнал конфликт на интереси и свързаност по смисъла на 1, т. 1, от ДР на ЗПУКИ /отм./, респ. 1, т. 15, б „б“ от ДР на ЗПКОНПИ. Недоволен от издадения, административен акт, Павлов е подал жалба в законоустановения срок, като в съдебното производство са били събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, била е изготвена съдебно-счетоводна експертиза и са били представени писмени доказателства.

Правилен е изводът на съда, че оспореното решение на КПКОНПИ е издадено от компетентния колективен специализиран административен орган, разполагащ с правомощие да установи конфликт на интереси, да наложи глоба по чл. 171 от ЗПКОНПИ. Не са установени и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила на чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗПКОНПИ.

Безспорно е установено по делото, че кметът на О. С. и Д. И. са "свързани лица" по смисъла на 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ. От доказателствата по делото е правилно прието, че Иванов е закупил от О. С. недвижим имот през 2016 г. по пазарна стойност по чл. 41, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, а през 2017 г. съпругата на жалбоподателя е закупила въпросния имот от него на стойност два пъти по-ниска от цената на придобиване. Доводите на касационния жалбоподател, че не е знаел за осъществената сделка в първоинстанционното производство правилно са преценени като неоснователни. Видно от представената от него декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ за 2017 г., същият е декларирал извършена покупка на имота и придобивната му стойност. През 2019 г. същият служител Д. И. е участвал в нов публичен търг за закупуването на друг недвижим имот – частна общинска собственост. Със заповед №1242/06.08.2019 г., издадена от касатора, Д. И. е бил обявен за спечелил публичния търг, като на 02.09.2019 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост. За О. Стражица договорът е подписан от касатора. Съответно и двата поземлени имота граничат с ПИ на касатора, в който е изграден собственият му хотел „Ралица“. Освен това Д. И. е учредител и представляващ сдружение с нестопанска цел носещо името на Р. П..

Конфликтът на интереси следва да бъде доказан недвусмислено от административния орган. От данните по делото е видно, че Комисията категорично е доказала с доказателствени средства това обстоятелство в съдебния процес, предвид което тезата, застъпена в касационната жалба на Р. П. в обратния смисъл - недоказаност на една от материалните предпоставки на фактическия състав – липса на свързани лица и наличие на частен интерес, е необоснована.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност, частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба. Безспорно е, че със сключването на посочените в административния акт договори за покупко-продажба касаторът е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ.

Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Нормата на чл. 58 от ЗПКОНПИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Възможността за получаване на такава облага представлява частен интерес по смисъла на чл. 53 от ЗПКОНПИ на свързано с касатора лице по смисъла на 1, т. 15, б. "б" от ЗПКОНПИ, с което е нарушен чл. 58, изр. 2, предл. 1 от ЗПКОНПИ.

За осъществяване състава на чл. 58, изр. 2 от ЗПКОНПИ е без значение дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност, достатъчно и необходимо условие е сключването на договора да е във връзка с правомощията на овластеното лице. Законовата забрана е относима към всички договори, които пораждат правни последици. За да е налице частен интерес, не се изисква облагата да е реализирана, а е достатъчно да съществува като възможност, която да мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията си. Конфликтът на интереси предполага наличието на частен интерес и съпътстващата го облага, като тези обстоятелства са установени по несъмнен начин, както правилно е приел съда.

По изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими заявени възражения. Изводите за законосъобразност на оспорения административен акт обосновават правилност на първоинстанционното съдебно решение, което поради липсата на сочените касационни основания по чл. 209 т. 2 и т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179/10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 603/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Р. П., [ЕГН], с постоянен адрес гр. В. Т. да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество сумата от 100,00лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. В. п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН