Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. Х., гражданин на Ирак, против решение № 13946 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 7601/2008 г. на Върховния административен съд, ІІІ отделение.

Касаторът поддържа, че съдебното решение, с което е потвърдено решението на председателя на ДАБ - МС за отказ предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е неправилно поради нарушение на материалния закон.Иска се отмяна на решението и указване на административния орган да му предостави хуманитарен статут.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност ва същата

Върховният административен съд, петчленен състав на І колегия, като прецени наведените доводи, приема касационната жалба за основателна, поради следното:

С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на А. М. Х., против решение № 196 от 30.04.2008 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Прието е, че административният орган законосъобразно е отказал предоставяне на статут поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут: Кандидатът можел да се завърне в държавата си по произход, тъй като информационните източници не сочели рискови групи във връзка с нарушаване на човешките права.Жалбоподателят не твърдял да е бил обект на заплаха от страна на официалната власт, нито от страна на...