Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Г. В. Г., чрез пълномощника му адв. З. М., против решение от 17.11.2010 г. по адм. дело №381/2010 г. на Административен съд град Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №з-1645/25.06.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР Монтана.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция /ОД/ на МВР Монтана, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.
Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционния съд е бил сезиран с жалба срещу заповед №з-1645/25.06.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - град Монтана, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, с която на Г. В. Г. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за това, че касаторът, като участник в пътно-транспортно произшествие на 24.05.2010 година е отказъл да се подложи на проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а също така и да даде кръв за медицинско изследване, с което си деяние е нарушил разпоредбите на МЗІз-1161/28.07.2006 година, както и т. 8, и т. 17, б."б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР от длъжността "старши полицай", категория Е, първа степен в група "Охрана на обществения ред ", сектор "Охранителна полиция" в РУП Монтана. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № з-1434/31.05.2010 г. на директора на ОДП Монтана, с която на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и въз основа на предварителни данни - справка №8811/226.05.2010 година по описа на РУ на МВР Монтана е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е поканен с писмо от 17.06.2010 година да се запознае с обобщената справка на 18.06.2010 година до 17.30 часа в сградата на РУП Монтана /получено от жалбоподателя на 17.06.2010 година срещу подпис/. Съгласно протокол от 22.06.2010 година, подписан от трима инспектори в РУП Монтана, Георгиев се е явил на 18.06.2010 година и се е запознал с обобщената справка. Същият е бил уведомен, че има право в тридневен срок да даде допълнителни обяснения и възражения, каквито не са постъли в така определения срок. На 25.06.2010 година е съставен протокол за изслушване на държавен служител, от който се установява, че жалбоподателя е изслушан лично от дисциплинарнонаказващия орган, като протоколът е подписан от директора на ОД на МВР Монтана и от държавния служител. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка № 10501/17.06.2010 г., връчена на служителя на 18.06.2010 година. Дисциплинарното производство е приключило със становище от 23.06.2010 г. за наличие на основание по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
Въз основа на даденото становище от разследващия орган, дисциплинарно наказващият орган - директорът на ОДП - Монтана е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянието на лицето съставлява нарушение на т. 8 и т. 17, б."а" от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като му е наложил най-тежкото дисциплинално наказание "уволнение". Според съда така издадената заповед по чл. 233 от ЗМВР е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, а именно заповедта да се издаде в двумесечен срок от откриване на нарушението, който срок, с оглед нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР се брои от датата на изготвяне на обобщената справка и представянето й на наказващия орган. Решаващият съд е приел, че жалбоподателя е осъществил визираните от дисциплинарнонаказвакщя орган нарушения, които обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че като участник в ПТП, същият е отказъл да бъде изпрован за употреба на алкохол, както с техническо средство, така и чрез даване на кръвна проба. Тези действия на жалбоподателя са станали обществено достояние, чрез публикация във вестник "Труд" от 25.05.2010 година и това обосновава извод за нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Това са разпоредбите на чл. 8 от него, който задължава служителя да насърчава хората да уважават закона, като дава личен ппример с поведението си, на чл. 7 от него, който изисква да се пази доброто име на институцията, която представлява, както и на чл. 17, б."а", който го задължава в качеството на участник в пътното движение, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Р. Б.. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен инвидивидуален административен акт е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено.
Касационните оплаквания са насочени към необоснованост на решението, тъй като съдът според касатора не е възприел доводите му за немотивираност на заповедта за дисциплинароното му уволнение, допуснатите при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения. Неоснователно е възражението, че заповедта е немотивирана, поради липса на фактически и правни основания за издаването й, в частност липса на конкретно етично правило, което е нарушил жалбоподателя. В заповедта са посочени както фактическите, така и правните основания за постановяването й. Освен в самата заповед, фактическите обстоятелства се съдържат и в материалите към административната преписка, в които да изложени всички обстоятелства и доказателствата за тях, въз основа на които са направени изводи за извършените нарушения на служебната дисциплина и на етичните правила. Освен че обстоятелствената част на заповедта съдържа фактическите обстоятелства, които не се оспорват от жалбоподателя, в нея са посочени и приложимите правни норми, съответстващи на нарушенията. Следва да се има предвид, че моралните правила са неписани норми за поведение, поради което не би могло да се конкретизират в норми всички нарушения на Етичния кодекс. Н., извършването на определено действие от служител на МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от Етичния кодекс, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията МВР. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР.
Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция.
Не са налице и допуснати нарушения на материалния закон. От фактическа страна е осъществено нарушение на МЗ Із1161/28.06.2006 година, както и посочените нарушения на Етичния кодекс за поведение - чл. 8 от него, както и на чл. 17, б."а", който го задължава в качеството на участник в пътното движение, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Р. Б.. Същото представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Правилна е преценката на съда, че след като тези норми са приложими и с оглед характера им
на императивни, то дисциплинарно наказващия орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. Последното е основание за прекратяване на служебното правоотношение, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. По повод останалите възражения в касационната жалба следва да се има предвид, че в чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е прието, че незспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР представлява дисциплинарно нарушение. В чл. 227, ал. 1 от ЗМВР са изброени тези тежки нарушения, като в т. 10 конкретно е записано, че тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание увелнение е "извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение". В разпоредбата чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е прието, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, като според ал. 2 от същата разпоредба "други тежки нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са: "и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установяват двете изисквания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, а именно осъществено деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение и с което се уронва престижа на службата. Настоящият съдебен състав не споделя възражението, че уронването на престижа на службата е налице само, когато деянието е при изпълнение на служебните задължения.
Представеното пред настоящата инстанция решение по нахд №40290/2010 година на Районен съд Монтана, с което е отменено наказателното постановление, с което на Георгиев са били наложени административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП, е ирелевантно по отношение на заповедта за дисциплинарно уволнение, тъй като видно от мотивите на съдебното решение, съдът е обсъждал липсата на нарушения на норми от ЗДвП, а жалбоподателя е уволнен за неизпълнение на задължението си да бъде проверяван за алкохол при ПТП и да даде кръвна проба, както и за нарушаване на етични правила, предвид станало обществено известно поведението му като служител от МВР.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.11.2010 година, постановено по адм. дело 381/2010 година на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Г. В. Г. от град Монтана да заплати на Областна дирекция на МВР град Монтана разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. М.М.