Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на О. В. Х. от гр. С. срещу решение № 66 от 17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2394/2009 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 122 от 17.03.2009 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което да отмени и обжалваната от нея заповед.
Ответникът, в представена писмена молба оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № 122 от 17.03.2009 г. на Изпълнителния директор на ИААА, с която последният й е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” на основание чл. 90 ал. 1 т. 5, чл. 89 ал. 2 т. 1 във вр. с чл. 91 ал. 1 чл. 107 ал. 1 т. 3 и чл. 108 ал. 1 и ал. 2 от Закона за Държавния служител (ЗДСл). За да постанови акта съдът е приел, че обжалвания пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно.
Съдът е събрал относимите към спора писмени...