Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвани са от Е. П. Д. определение от 17.06.2009г. по гр. д. № 475/ 2009г., с което Софийски окръжен съд, като е потвърдил определение от 31.03.2009г. по гр. д. №241/2008г. на Самоковски РС, е присъдил дължимите се на Т. Г. разноски по делото, както и определение от 08.10.2009г. по гр. д. №475/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на за предоставяне на правна помощ за обжалване на първото определение.

Ответницата Т. Г. М. поддържа, че обжалваното определение с което са и присъдини разноски и правилно и следва да се остави в сила.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема за установено следното:

По жалбата на Е. П. срещу определение от 08.10.2009г. по гр. д. №475/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на за предоставяне на правна помощ.

Жалбата е неоснователна.

Софийски окръжен съд в съответствие с разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ГПК и чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ е преценил, че такава не се дължи. Разпоредбата на закона изисква по граждански дела правна помощ да се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като се вземат предвид доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. На жалбоподателката са били дадени указания да представи такива доказателства, но в дадения й от съда срок тя не е направила това, поради което законосъобразно молбата й за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение.

По жалбата срещу определение от 17.06.2009г. по гр. д. № 475/ 2009г. на Софийски окръжен съд.

Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.

С определение от 05.02.2009г. по гр. д. №241/2008г. на Самоковски РС на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по делото поради отказ от иска от Е. П. С молба от 23.02.2009г. ответницата Т е поискала да й се присъдят разноски по делото, тъй като е пропуснал съда да стори това с определението за прекратяване на производството. С определение от 31.03.2009г. по гр. д. №241/2008г. Самоковски РС е осъдил Е. П. да заплати на Т. Г. сумата 1500 лева разноски. Това определение е обжалвано от Е. П. и с въззивното определение е потвърдено, като е прието, че се дължи заплащане разноските на ответницата по иска при прекратяване на производството.

Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателката сочи като основание за нейната допустимост за разглеждане от ВКС разрешаване на въпроса да за възможността съдът сам да измени свой съдебен акт, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се решава по същество друго производство, а именно това за дължимстта на разноски на ответната страна при прекратяване на производството по делото. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателката не твърди, че е налице липса на съдебна практика по повдигнатия от нея въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е изложил сериозни аргументи и как приетото от въззивния съд разрешение за това, че ответника има право на разноски при прекратяване на делото съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика на ВКС в подкрепяща изводите на въззивния съд, за дължимостта им.

Доколкото жалбоподателката прави оплаквания за неправилност на въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното определение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.10.2009г. по гр. д. №475/2009г. на Софийски окръжен съд.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на определение от 17.06.2009г. по гр. д. № 475/ 2009г. на Софийски окръжен съд, по жалба на Е. П. Д..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: