Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията) срещу решение № 6611 от 31.10.2013 г. по адм. дело № 3808/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение № 185 от 19.02.2013 г. на КПУКИ. Твърди се неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Претендират се разноски.

Ответната страна – М. Б. М. от гр. М. взима становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решение № 6611 от 31.10.2013 г. по адм. дело № 3808/2013 г. на АССГ е отменено Решение № 185 от 19.02.2013 г. на КПУКИ, в частта, с която е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на М. Б. М.. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че М. Б. М. в качеството му на управител на „Общински медицински център Монтана” ЕООД е сключил договори за наем и анекси към съответните договори с МЦ„А. М.” ООД, както следва: договор № 10-01/30.10.2008 г. и анекс от 24.11.2008 г. и от 19.01.2009 г.; договор № 10-01/14.12.2009 г., № 10-01/21.12.2010 г. и № 10-01/30.01.2012 г., както и анекс от 02.01.2013 г. Безспорно е, че ответникът М. Б. М. е назначен на длъжност „лекар – специалист очни болести” в МЦ”А. М.” ООД с договор № 11/30.06.2005 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

Въз основа на проведено административно производство по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), Комисията е установила конфликта на интереси по отношение на М. Б. М. за нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. 1 от ЗПУКИ. За да отмени посочения индивидуален административен акт, АССГ е приел, че наличието на трудово правоотношение не може да доведе до обоснован и категоричен извод за наличието на икономическа зависимост на ответника от МЦ„А. М.” ООД. Според решаващия съд, договорът за наем е сключен още през 2005 г., като от страна на М. Б. М. е извършвано единствено неговото подновяване със същия наемател.

В мотивите на съдебния акт е посочено, че при тълкуването и разкриването на целта на ЗПУКИ трябва да има предвид, че законът преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна или получена неоснователно, следствие на заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива именно са случаите на обогатяване – лично или на свързани лица, следствие на неправомерното ползване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Според АССГ облага и частен интерес, следва да се установят по надлежен ред, с предвидените от закона доказателства, а облага, получена следствие законосъобразно и съвестно изпълнение на възложената дейност от страна на лице, заемащо публична длъжност или от свързаните с него лица, не води до частен интерес. Решението е неправилно.

М. Б. М. притежава качеството на лице, което заема публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 22 ЗПУКИ, като управител на „Общински медицински център Монтана” ЕООД. С. М. е в трудовоправни отношения с МЦ „А. М.” ООД. Безспорно е, че М. Б. М., в качеството си на управител на „Общински медицински център Монтана” ЕООД, е сключил договори за наем и анекси към съответните договори с МЦ „А. М.” ООД.

Неправилно АССГ е приел, че наличието на трудово правоотношение между М. Б. М. и МЦ „А. М.” ООД не обосновава икономическа зависимост на лицата, респ. свързаност на лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. Икономическата зависимост по смисъла на ЗПУКИ може да има различни практически хипотези и една от тях е трудовия или граждански договор, сключен между лице, заемащо публична длъжност и друго лице.

На следващо място, първоинстанционният съд неправилно приема, че не е доказано как и по какъв начин трудовото правоотношение на овластеното лице е повлияло върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията му като управител на Общински медицински център Монтана” ЕООД. В нормата на чл. 8, изречение 2 ЗПУКИ е въведена забрана за овластеното лице да сключва договори в частен интерес. От друга страна, в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ законодателят е определил, че ситуация на конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването на чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ води до извода, че лицето следва задължително да разполага със съответните властнически правомощия. Това което законодателят не изисква в случая е доказване на факта дали в действителност и как упражнените властически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Т. е. конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. В конкретния случай са налице законовите предпоставки по специалния закон, а именно: овластено лице, частен интерес и действия по служба в нарушение на забраната по чл. 8 ЗПУКИ.

Неправилен е изводът на АССГ, че лицето, заемащо публична длъжност или свързаното с него лице не са получили облага от материален или нематериален характер, която да е във връзка с оказване на подкрепа в полза на търговското дружество. Съгласно чл. 2 ЗПУКИ конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. В сравнение с предишната редакция на текста на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗПУКИ, при която частният интерес и облагата бяха тъждествени понятия, то в действащата норма законодателят ги е обособил и ги е поставил в съотношение причина-следствие. Интересът е субективната предпоставка по смисъла на чл. 2, ал. 2 от с. з. В случая не се изисква облагата да е постигната или да е реализирана. Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Т. предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без да е задължително този частен интерес да е реализиран. Постигането на резултат не е необходимо. В този смисъл конфликтът на интереси като административно нарушение има формален характер. Достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. При тази ситуация той ще може да повлияе на упражняването на правомощията на съответното лице. От друга страна, законът никъде не поставя изискване към облагата да е незаконна или да е в резултат на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето заемащо публична длъжност.

Най-сетне, законосъобразното поведение на М. Б. М., в качеството му на управител на „Общински медицински център Монтана” ЕООД, в конкретния случай е било същият да подаде декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ за частен интерес по конкретен повод и на основание чл. 19 ЗПУКИ да се отстрани от изпълнение на правомощията си и задълженията си по служба, свързани със слючването на договор за наем с МЦ „А. М.” ООД.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт следва да бъде постановен нов, с който жалбата срещу решението на КПУКИ като неоснователна бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 81 ГПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, в полза на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6611 от 31.10.2013 г. по адм. дело № 3808/2013 г. на Административен съд София-град и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Б. М. от гр. М. срещу Решение № 185 от 19.02.2013 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси

ОСЪЖДА М. Б. М. от гр. М. да заплати на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси сумата от 300 триста) лева - юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П./п/ К. А.

Л.П.