Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "И"ЕООД реклама и доставка на масло по фактурата на "Вонес" ЕООД, която е издадена на друго данъчно задължено лице, а не на жалбоподателя. Няма доказателства за предаването на родово определените вещи, фактурирани от "Металик М" ООД, на жалбоподателя, тъй като стоковите разписки са без подпис на предал и приел - липсват доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху родово определени вещи по някой от начините, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Доколкото навсякъде в РА като основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е посочена разпоредбата на чл. 6 ЗДДС отм. , несъстоятелно е твърдението на касатора, че между страните не е имало спор по реалността на доставките. Напротив именно това е спорната предпоставка по чл. 64 ЗДДС отм. за възникване на право на приспадане на данъчен кредит и при спор за материално право, тежестта на доказване пада върху страната, твърдяща, че правото е възникнало за нея. Наличието на фактури и заплащане по тях при така очертания спор не доказва извършването на насрещната престация.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на дирекция "ОУИ", гр. С., следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 / хиляда / лева, платими от касатора на основание чл. 161 от ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 74/23.12.2009 г. по адм. дело №3635/2008 г. на Административен съд - София - град . ОСЪЖДА "Ивелл" ООД, гр. С. ,

ул. "Вихрен" №11, представлявано от П. Д. А., да заплати 1000 /хиляда/ лева юрисконсултско...