Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С. Г. П. от гр. С., срещу Решение № 39 от 13.02.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отменено Решение по оценка за съвместимостта № ВН-5 ДОС/2012 г. на Директора на РИОСВ - Варна, с което е съгласуван ПУП за ПИ № 83017.50.10, землището на гр. Ш., община Ш., област Д., земеделска територия с начин на трайно ползване - нива с площ 5.451 дка, с цел преотреждане за "курортно и ваканционно застрояване" и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на възложителя С. П. при спазване на дадените указания. В жалбата се възразява, че е налице влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен в предвидения в чл. 84, ал. 1 от АПК срок и е породил правно действие. Иска се прогласяване на нищожност на оспорения административен акт, като постановен по процесуално недопустима жалба, при съществено нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрк.. С., оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна по подробно изложени в писмени бележки съображения.

Заинтересованата страна - Българското дружество за защита на птиците, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С Решение по оценка на съвместимостта № ВН 5–ДОС/2012 г. директорът на РИОСВ-Варна е съгласувал ПУП за ПИ № 83017.50.10, землище на гр. Ш., община Ш., област Д., земеделска територия с начин на трайно ползване – нива, с площ 5.451 дка, с цел преотреждане за „курортно и ваканционно застрояване” (л. 165) с възложител С. Г. П.. Така постановеното решение е оспорено пред горестоящия административен орган – Министърът на околната среда и водите - от Българското дружество за защита на птиците с жалба от 12.11.2012 г., подадена на същата дата по пощата, с искане за отмяна на административния акт.

Министърът на околната среда и водите е приел, че жалбата е подадена в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК и я разгледал по същество. В т. 2 на мотивите си е изложил съображения „по отношение срока на оспорване”. Там е посочено, че „са налице противоречиви доказателства относно това дали решението по ОС е било публикувано на Интернет-страницата на РИОСВ – Варна, съгласно изискването на чл. 31, ал. 18 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) (л. 13). От една страна е налице протокол от 21.05.2012 г. и извлечение от протокол-тетрадка, с които двама служители на РИОСВ - Варна удостоверяват, че са публикували Решение ВН 5-ДОС/2012 г. на интернет страницата на РИОСВ – Варна, а от друга е налице Протокол от 30.10.2012 г. на Н. Д., съгласно който към датата на съставянето му това решение не е било публикувано на Интернет-страницата на РИОСВ – Варна. Министърът е направил извод, че съставеният (от нотариуса) протокол „представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила удостоверява съдържащите се в него факти и обстоятелства”, а представеният протокол и извлеченията от протоколната тетрадка (на РИОСВ от 21.05.2012 г.) „не установяват датата, на която обжалваното решение по ОС реално е било публикувано” и по тези съображения е счел, че жалбата е процесуално допустима.

По същество министърът на околната среда и водите е приел жалбата за основателна и е постановил процесното Решение № 39 на 13.02.2013 г., с което е отменил решението по ОС на директора на РИОСВ-Варна и е върнал преписката за ново произнасяне.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка Върховният административен съд, трето отделение, приема следните правни изводи:

Настоящият състав приема за неправилни изводите на административния орган за допустимост на жалбата на БДЗП по следните съображения:

Писмените доказателства в административния процес се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства, които са от значение в производството, а силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени.

В случая не са налице „противоречиви доказателства относно това дали Решението по ОС е било публикувано на страницата на РИОСВ – Варна … и дали същото е било публикувано преди датата 29.10.2012 г., а са налице писмени доказателства, съставени на две отделни дати, чиято доказателствена стойност и правно значение са преценени неправилно от министъра.

Представеният от РИОСВ – В. П. и Протоколът на нотариуса са писмени доказателства, съставени съответно на 21.05.2012 г. и на 30.10.2012 г. по съответния ред; от съответните подписалите ги лица, в посоченото им качество; които удостоверяват с подписа си факти от обективната действителност, които са им станали известни; с цел да се докажат твърдения на страните, имащи значение за правилното решаване на определен спорен въпрос. Т. като са изготвени по съответния ред, т. е. не са от изключенията, посочени от чл. 39, ал. 2 от АПК, допустими са и следва да се ползват с еднаква материална доказателствена сила

за обстоятелствата и фактите, които сочат. Но какви са тези факти ?

В Протокола от 21.05.2012 г. се удостоверява факта, че на тази дата в интернет страницата на административния орган е публикувано Решение ВН 5-ДОС/2012 г. в изпълнение на чл. 31 от ЗБР.

В Протокола от 30.10.2012 г. се сочи, че в 10.52 ч. на посочената дата на уеб-сайта на РИОСВ са публикувани посочените по приложения списък решения, но Решение ВН 5-ДОС/2012 г. не е сред тях.

При положение, че двата документа имат еднаква материална доказателствена сила за фактите и обстоятелствата, отразени в тях да се твърди, че единият е с по-голяма доказателствена тежест само защото е подписан от нотариус е неправилно. Както протокола, подписан от длъжностните лица-служители при административния орган, така и този, подписан от нотариуса са официални документи. При това положение, за да се отхвърли доказателствената тежест на Протокола от 21.05.2012 г. следва да са налице безспорни доказателства, оборващи отразения в него факт, че на тази дата процесното решение е качено в уеб-сайта на инспекцията. При това както административният орган, така и заинтересованата страна могат да доказват наличието, респ. отсъствието, на публикация на интернет страницата (на съответното решение) с разпечатки на хартиен носител. Такова доказателство, дори без да е заверено от нотариус, би било достатъчно да обори, или поне да породи съмнения относно, твърденията на административния орган, или да го провокира да прецени тежестта на всяко едно от представените му доказателства.

На базата на така представените доказателства обаче се налага еднозначен извод, а именно че на 21.05.2012 г. Решение по ОС № ВН 5 – ДОС/2012 г. е било публикувано в уеб сайта на инспекцията и е било достъпно за заинтересованите страни. Ето защо оспорването му е просрочено, жалбата на БДЗП е процесуално недопустима и като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане на осн. чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК. Като е разгледал оспорването по същество министърът е действал извън своята компетентност, което води до нищожност на процесното решение.

Относно твърдението на процесуалния представител на ответника, че обжалваният акт не е от кръга на изчерпателно изброените в чл. 145, ал. 2 от АПК, тъй като с него нито е решен спорът по същество, нито е изменено решение № ВН-4-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, от което следва, че няма годен предмет за обжалване настоящият състав прима следното:.

Съгласно посочената норма на оспорване подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен първоначалният индивидуален административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество. От оспореното решение № 39 от 13.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите е видно, че издателят му се е произнесъл по допустимостта на жалбата, по целесъобразността на административния акт, по основателността на жалбата по изложените от жалбоподателя доводи, в това число за съответствието на оспореното решение на директора на РИОСВ - Варна, с материалноправните разпоредби на ЗООС, ЗБР, Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на плановете и програмите, а така също по допуснатите от органа нарушения на административно-производствените правила при издаването на акта. Извел и и извод за нецелесъобразност на решение № ВВН 5 – ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт и за постановяването му при допуснати нарушения на административно-производствените правила, поради което го е отменил като такъв. Именно въз основа на казаното дотук настоящият състав счита, че с така постановеното решение административният орган се е произнесъл по съществото на спора по смисъла на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, т. е. по материалната законосъобразност на административния акт.

Настоящият състав счита за редно да отбележи, че ако решение ВН 5 – ДОС/2012 г. беше отменено поради нецелесъобразността му, а преписката - върната за ново разглеждане без произнасяне по същество, жалбата против решение с подобно съдържание би била недопустима на основание цитираната норма. Предвид съдържанието на решението на министъра обаче същото засяга правата и интересите на г-н Павлов и за последния съществува правен интерес от отмяната му. Актът на директора на РИОСВ е благоприятен за възложителя и неговата отмяна води до възникване на правен интерес от отмяна на акта на министъра. Обжалването на последния е допустимо на основание общия принцип за обжалваемост на административните актове, основаващ се на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б., поради засягането на правата и интересите на жалбоподателя .

При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера, предвиден в чл. 143, ал. 1 от АПК – държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждението, изплатено на процесуалния представител, съгласно приложения на л. 249 договор за правна защита и съдействие – 1 000 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЯВЯВА, по жалба на С. Г. П. нищожността на Решение № 39 от 13.02.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ВН 5 - ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, и е върната преписката на същия административен орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати на С. Г. П. от гр. С., ж. к. "Св. Троица", бл. 315Б, вх. "Г", ап. 88, сумата 1010 (хиляда и десет) лева - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. Х.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К./п/ С. Б.

Г.Х.