Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е касационната жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район/БДУВДР/ с център Плевен, ул. "Ч"ЕООД, гр. К., представлявано от Б. М. В., чрез адв. Р. С. с писмена молба от 04.12.2013 год. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание ответника не се представлява.

Представителят Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, решаващия съд е отменил АУПДВ № 2 от 26.09.2012 год на директора на БДУВДР с център Плевен в частта в която на В и К "Меден кладенец" ЕООД, гр. К. е определено задължение за 2004 год. в размер 7 317, 20 лв. Оставил е в сила акта в останалата му част. Осъдил е жалбоподателя да заплати разноските по делото на БДУВДР с център Плевен.

За да постанови този резултат е съдът е приел, че с оспореният АУПДВ, издаден от директора на БДУВДР с център Плевен, на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите/ЗВ/, във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗВ-за водовземане от подземни води; чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от...