Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Бахар Т. Р. в качеството му на управител на [фирма] – [населено място] срещу решение № 1008/04.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3986/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 181103168/31.05.2012 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 788/14.12.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика – [населено място] при ЦУ на НАП в отхвърлената част за определени задължения за ДДС за данъчни периоди на април 2007 г. в размер на 4 865 лв. и лихви – 2 745 лв.; за месец ноември 2007 г. в размер на 10 000 лв. и лихви 5 360, 09 лв. и в частта за определен корпоративен данък за 2007 г. в размер над 1 550 лв. до 6 550 лв. и лихви над 762, 34 лв. до 3 221, 50 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдоприозводствевите правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е съобразил, че ревизионният акт е издаден след изтичане на срока по чл. 119 ДОПК, като твърди, че трайната съдебна практика приема, че този срок е преклузивен – вж. ТР № 7/2008 г. на ОС на съдиите от ВАС. Въведени са и доводи, че ревизионният доклад, респ. ревизионният акт са немотивирани. Счита, че съдът не е взел предвид възраженията на дружеството във връзка с безспорната доказаност на извършените услуги - по фактура № 6/21.03.2007 г., издадена на „Т. Органик А.“ и по фактура № 382/01.11.2007 г., издадена от [фирма]. Оплаквания са изложени и в частта по ЗКПО. В подкрепа на оплакванията и изложените в касационната жалба доводи е цитирано решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС в Л.. Иска отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд в посочените му по-горе части.
Първоначално с решение № 3225/17.12.2013 г. по адм. дело № 155/2013 г. състав на Варненския административен съд е отменил изцяло РА № 181103168/21.05.2012 г.
С решение № 15199/15.12.2014 г. по адм. дело № 2129/2014 г. тричленен състав на ВАС, Осмо отделение е отменил първоинстанционното решение в частта за определените от приходните органи задължения за ДДС за данъчен период на месец декември 2006 г. в размер на 4 448 и лихва – 2 717, 73 лв., за данъчен период на месец април 2007 г. в размер на 4 865 лв. и лихви – 2 745, 05 лв. и за данъчен период на месец ноември 2007 г. на 10 000 лв. и лихви 5 360, 09 лв., както и в частта за определен корпоративен данък за 2007 г. в размер над 1 550 лв. до 6 550 лв. и лихви над 762, 34 лв. до 3 221, 50 лв. и в тези части делото е върнато за ново разглеждане. Прието е в отменителното решение, че първоинстанционният съд в посочените по-горе части не е изложил конкретни мотиви, отменяйки ревизионния акт, както и не са обсъдени доводите на схтраните и доказателствата по делото. Според ВАС всичко посочено по-горе е пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на съда.
При новото разглеждане състав на Варненския административен съд е обявил за нищожен ревизионния акт за данъчен период на месец декември 2006 г. в размер на 4 448 и лихва – 2 717, 73 лв., като в тази част съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.
В останалата част – относно определените от приходните органи задължения за ДДС за данъчен период на месец април 2007 г. в размер на 4 865 лв. и лихва – 2 745, 05 лв., както и за непризнато право на данъчен кредит за месец ноември 2007 г. в размер на 10 000 лв. и лихви 5 360, 09 лв., както и в частта за определен корпоративен данък за 2007 г. в размер над 1 550 лв. до 6 550 лв. и лихви над 762, 34 лв. до 3 221, 50 лв., първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу ревизионния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по фактурата, издадена от ревизираното дружество на „Т. Органик А.“ и по фактурата, издадена от [фирма] на [фирма] не е установена реалността на доставките.
По фактура № 6/21.03.2007 г., издадена от [фирма] на „Т. Органик А.“ с регистрация в Х. с предмет „консултантски услуги“ първоинстанционният съд е установил, че в нея е посочен чл. 114, ал. 4 ЗДДС и е отбелязано, че ДДС е изискуем от получателя. Според съда по делото не са представени доказателства за реалното изпълнение на услугата, а само, че по сметка на ревизираното дружество е постъпил валутен превод, левовата равностойност на който е 29 190 лв. с отразяване, че е плащане от клиент по продажби и не е върнат на платеца, нито са издавани кредитни документи. При липсата на установено данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, съдът не е възприел твърдението на дружеството, че ревизиращите органи е следвало да приемат, че преведената сума е по авансово плащане. С оглед на доказателствата по делото съдът е счел, че законосъобразно приходните органи на основание чл. 86 ЗДДС са начислили ДДС за внасяне.
По фактура № 382/01.11.2007 г., издадена от [фирма] с предмет „по договор“ първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно дружеството е упражнило правото на данъчен кредит, тъй като не е установена реалността на доставката. Съдът е обсъдил сключения на 14.09.2007 г. договор между страните по доставката, като издателя на фактурата се е задължил да съдейства на [фирма] за продажбата на 75000 кг. тиквено семе с намиране на купувачи от САЩ. Съдът е анализирал този договор, като е приел, че волеизявленията на страните в него са за заплащане на възнаграждение за посредническа услуга. За да отхвърли жалбата в тази част съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства за извършването на процесната услуга, нито че са постигнати договорености с посочените в подписаното споразумение към договора купувачи от САЩ.
В частта по ЗКПО съдът е възприел констатациите на приходните органи за увеличаване на финансовия резултат на ревизираното дружество със стойността на фактура № 382/01.11.2007 г., издадена от [фирма] с правно основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 ЗКПО, предвид изложените от съда мотиви за липса на доказателства за осъществена реална доставка.
Решението в тези обжалвани части е правилно постановено.
По начисления ДДС от приходните органи по фактура № 6/21.03.2007 г., издадена от [фирма] на „Т. Органик А.“ с регистрация в Х. с предмет „консултантски услуги“, изрично във фактурата е посочен чл. 114, ал. 4 ЗДДС, че ДДС е дължим от платеца, поради което при издаването й издателят не е начислил данък. Съдът правилно е преценил клаузите на договора, от който се установява, че [фирма] се е задължила да извърши посреднически услуги за намиране на клиенти в САЩ, да проучи пазара, да предложи CV на потенциалните купувачи, които впоследствие възложителят [фирма] да определи с кой да сключи договор за продажба на тиквено семе. Доказателства за изпълнение на договора за посредничество не са представени по делото и правилно първоинстанционният съд е приел, че няма данни за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС. По делото са налице данни, че след подписване на договора, с допълнително споразумение от 01.11.2007 г. страните са уговорили размера на комисионното възнаграждение, което ревизираното дружество се задължава да заплати на [фирма] в размер на 50 000 лв. относно продажбата на 40000 кг. тиквено семе на „У. К.“ и 20000 кг. на „Г. Л. И. традинг“. В тази връзка правилно решаващият съд е изложил мотиви, че са налице и данни (фактури и товарителници) за извършените продажби от [фирма] на посочените по-горе дружества, но няма никакви данни, че изпълнителят по договора от 14.09.2007 г. [фирма] е извършил прочуване на пазара в САЩ за закупуване на тиквено семе, нито че е намерил тези клиенти, или че ги е представил на възложителя по договора като потенциални купувачи. Не са представени доказателства за реално извършване на услугата по намиране на клиенти за продажбата на тиквено семе, поради което правилно съдът е потвръдил констатациите на ревизионния акт за липса на доказателства за реално изпълнена услуга, за която се заплаща възнаграждение в размер на 50 000 лв. В допълнителното споразумение, сключено между страните по договора е уговорено само възнаграждението за посредническата услуга, но то не представлява отчетен документ на изпълнителя по договора. Твърденията на касационния жалбоподател, че е следвало съдът да приеме, че се касае за авансово плащане, са неоснователни. В случаите, когато данъчното събитие е по чл. 25, ал. 6 ЗДДС (в приложимата редакция за процесните данъчни периоди“ освен доказателства за фактическото плащане „изцяло или частично“, е необходимо да се установи, че услугата, която е договорена, е изпълнена.
ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., който е приложим за настоящия казус не третира авансовото плащане като данъчно събитие, но чл. 25, ал. 6 ЗДДС третира възникване на изискуемост на ДДС и от това следва, че за регистрираното лице възниква задължение за начисляването му. Следователно, налице е изключение от правилото, че изискуемостта на данъка настъпва към момента на възникване на данъчното събитие - прехвърляне правото на собственост върху стока или извършване на услуга, поради което се приема, че авансовото плащане е приравнено на възникване на данъчно събитие. Авансовото плащане е относимо към изискуемостта на данъка и начисляването му от регистрирано лице - доставчик. Освен това дори да се приеме, че е налице извършено авансово плащане, при доказана нереалност на процесните доставки, не може да обоснове наличие на законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и в частта по ЗКПО, тъй като при недоказана реалност на доставката по фактура 382/01.11.2007 г., издадена от [фирма] правилно приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че са налице документално необосновани разходи по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и затова със стойността на доставката е увеличен финансовия резултат на ревизираното дружество на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО.
Относно начисляването на ДДС по фактура № № 6/21.03.2007 г., издадена от [фирма] на „Т. Органик А.“ с регистрация в Х. и с предмет „консултантски услуги“, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за осъществяването на посочените услуги, нито че извършеното плащане е по повод осъществена вътреобщностна доставка. Неправилно пред първоинстанционния съд жалбоподателят е твърдял, че след като приходните органи не са установили какъв е характера на услугите, е трябвало да приемат, че е налице авансово плащане. Тези доводи са неоснователни, тъй като в тежест на ревизираното дружество е било да установи при условията на пълно насрещно доказавне на твръдените от него положителни факти - че е осъществена реална доставка на услуги, а не приходните органи да доказват отрицателните факти, на които да се позовали, за да изградят констатациите на ревизионния си акт. Относно доводите за авансово плащане, важат изложените по-горе мотиви по приложението на чл. 25, ал. 6 ЗДДС. Липсата на каквито и да било отчетни документи за осъществяване на доставката на услугите, нито е въведена от жалбоподателя яснота относно характера на тези услуги, правилно са обусловили у съда извод за неоснователност на жалбата и в тази й част.
Оплакванията за невалидност на ревизионния акт са неоснователни. Р. акт е издаден от компетентен орган. Неспазването на срок за издаване на ревизионния акт, не рефлректира върлху неговата валидност. Неоснователно се сочи от касационният жалбоподател, че този срок е преклузивен. Посочването на ТР 7/2008 г. на ОС на съдите от ВАС третира въпросът за издаването на решението на решаващия орган при обжалване на ревизионния акт по административен ред, а не за срока за издаване на самия ревизионен акт, поради което оплакванията в тази насока са несъстоятелни.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, както и не са налице сочените в нея пороци, които да водят до отмяна на обжалваното решение. Последното като правилно на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
На 15.04.2016 г. след провеждане на съдебното заседание от ответника по касационната жалба са постъпили писмени бележки от юриск. Г. Е., в които е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид късното представяне на писмените бележки и несвоевременно направеното искане за юрисконсултско възнаграждение от посочения юрисконсулт, за който не са представени доказателства, че е упълномощен процесуален представител в настоящето касационно производство, не се дължи исканото възнаграждение.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1008/04.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3986/2014 г. по описа на Варненския административен съд в обжалваните части. Решението не подлежи на обжалване.