Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Б. И. от [населено място], подадена от нейната майка и процесуален представител по пълномощноВиолета Р. Р., срещу решение № 5984 от 12.10.2015 г. по адм. д. № 2050/2015 г. на Административен съд – София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е

С посоченото решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка М. Б. И. срещу заповед № ВП-545 от 12.01.2015 г., издадена от упълномощено от директора на Дирекция "Социално подпомагане -В." (ДСП В.) длъжностно лице и потвърдена от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. град с решение № РД 01-70 от 09.02.2015 г., с която длъжностното лице е отказало да отпусне на жалбоподателката и нейното малолетно дете М. месечна социална помощ по чл. 9 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП). За да постанови този резултат съдът е приел че диференцияраният минимален доход е определен правилно съгласно чл. 9, ал. 3, т. 9 и 10 ППЗСП, като са налице убедителни доказателства за наследствена пенсия за детето М. в размер на 106 лв. на месец и 35 лв. месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) или общо 141 лв, а минималният диференциран доход на семейството, състоящо се от жалбоподателката и нейното дете М. е 130 лв, т. е. месечният доход от наследствена пенсия на детето и паричната помощ за същото дете (общо 141 лв) надхвърля диференцирания минимален доход.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, поради следните съображения:

Отказът да бъде отпусната исканата от жалбоподателката месечна социална помощ е основан на две причини:

Първата е, че доходът на семейството (жалбоподателката М. Б. И. и нейното малолетно дете М. К. В.) през предходния на молбата за отпускане на социална помощ месец ноември 2014 г. е бил 846, 90 лв (811, 90 лв от наследствена на детето пенсия + 35 лв месечна помощ по чл. 7 ЗСПД за това дете) и надвишава диференцирания минимален доход, който е в размер на 65 лв, определен по чл. 9, ал. 3, т. 9 ППЗСП (за дете - сирак).

Втората причина, с която е мотивиран отказа, е обстоятелството, че семейството (жалбоподателката М. Б. И. и нейното малолетно дете М. К. В.) притежава 1/2 ид. ч. от второ жилище и друга недвижима собственост, която може да бъде източник на допълнителни доходи.

Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход - чл. 9, ал. 1 ППЗСП. Семейството включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (§ 1, ал. 1, т. 2 ДР на ППЗСП), а лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда сам деца до 18-годишна възраст, както и навършилите пълнолетие лица, в случай че продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст е самотен родител (§ 1, ал. 1, т. 3 ДР на ППЗСП). Ненавършило пълнолетие дете, на което единият или двамата родители са починали, е дете - сирак (§ 1, ал. 1, т. 4 ДР на ППЗСП).

Прочитът на тези дефиниции в тяхната съвкупност води до извода, че М. Б. И. е самотен родител, който отглежда сам своето дете - сирак М. К. В.. Те са семейство по смисъла на § 1, т. 1, б. "в" от допълнителната разпоредба на ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА), но не са семейство по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ). Пенсията, която получава малолетното дете като наследник на покойния си баща, не може да ползва и майката, защото размерът на тази пенсия е крайно недостатъчен за самото дете (според член единствен на ПМС № 242 от 23.10.2013 г. линията на бедност в страната през 2014 г. е 251 лв) и защото то не е задължено с издръжката на своята майка. Поради това диференцираният минимален доход за М. Б. И. като самотен родител в случая не е надхвърлен - единственият нейн доход е сумата от 35 лв, която тя и детето получават като семейна помощ за детето. Обратното разбиране води до противоречащ на морала и справедливостта извод, че майката - самотен родител ще се издържа от наследствената на малолетното дете пенсия от покойния му баща, чийто размер от 106 лв (след осъвременяване 117 лв) е крайно недостатъчен за неговата издръжка.

Не се подкрепя от доказателствата по делото и втората причина за отказа - че М. Б. И. и малолетно й дете М. К. В. притежават 1/2 ид. ч. от второ жилище и друга недвижима собственост, която може да бъде източник на допълнителни доходи. Адресната регистрация на детето не е доказателство за право на собственост. Административен съд - София град правилно е отчел съдебно заявеният спор за собственост, предмет на гр. д. № 227/2014 г. на Районен съд - [населено място], като обстоятелство, изключващо извода, че детето и неговата майка притежават недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. От друга страна възможността един недвижим имот да бъде източник на доходи е фактическо обстоятелство, което подлежи на доказване от страната, която го твърди. Такова доказване в случая не е направено.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, поради което постановеното от Административен съд - София град съдебно решение следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, а и касационният спор между страните е само по тълкуването и прилагането на чл. 9, ал. 3, т. 9 10 ППЗСП, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК то следва да бъде решено по същество, като оспореният от М. Б. И. отказ да й бъде отпусната социална помощ по чл. 9 ППЗСП се отмени и делото се изпрати като преписка на директора на ДСП В., респ. на упълномощеното от него лице (ако упълномощаването продължава) за решаване на въпроса за исканата от М. Б. И. социална помощ по същество. Нов отказ може да бъде основан само на причини, различни от изложените в мотивите на сега обсъждания отказ.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5984 от 12.10.2015 г. по адм. д. № 2050/2015 г. на Административен съд – София град и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед № ВП-0545 от 12.01.2015 г. на началника на отдел "Социална закрила" при Дирекция "Социално подпомагане - В.", [населено място].

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане - В.", [населено място], респ. на упълномощеното от него длъжностно лице - началника на отдел "Социална закрила", ако упълномощаването продължава, който да реши по същество въпроса за исканата от М. Б. И. от [населено място] социална помощ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.