Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. при ЦУ на НАП срещу решение №2818/09.12.2014г., постановено по адм. Дело №3020/2014г. по описа на Административен съд Варна, само в частта, в която е отменен Акт за прихващане и възстановяване/АПВ/ №1422418/30.05.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение №430/08.08.2014г. на и. д. директор на Д“ ОДОП“ В. при ЦУ на НАП, в частта, в която е извършено прихващане със задължения за данък върху дохода, установен с ревизионен акт /РА/ №271400721/27.03.2014г. за 2010г. в размер от 13 885, 22лв., за 2011г. в размер от 13 459, 81лв. и за 2012г. в размер от 15521, 96лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, обосноваващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че спирането на РА, след издаване на АПВ, няма обратно действие, поради което направените до този момент действия по изпълнението на РА запазват правната си сила. Моли да бъде отменено решението на АС Варна в обжалваната част, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата - Г. А. М., не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по...