Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – [населено място], подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт И. Г., срещу решение № 126 от 20.11.2015 г. по адм. дело № 177/2015 г. на Административен съд – [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Ямболският административен съд е отменил заповед № ЗД-РД07/0031 от 12.10.2015 г., с която директорът на ДСП – Е. на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет) и чл. 33, ал. 1 и 2 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗДет) временно е настанил малолетното дете И. Г. Т. от [населено място], Я. област в ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип). За да постанови този резултат съдът е приел, че според чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. настаняването извън семейството е вид крайна мярка, която се налага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, а в материалите по административната преписка не се съдържат данни социалните работници да са приложили някоя от мерките по чл. 23 ЗЗДет. за закрила в семейна среда, поради което не е доказана необходимостта от прилагане на крайната мярка – извеждане на малолетното дете от семейството и настаняването му в институция.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател доказателствата по делото сочели, че към момента на издаването на отменената от съда заповед са били...