Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. срещу решение № 1078/13.05.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 388 по описа за 2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-27-1401203-091-01/21.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., както и в частта за разноските. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводът му е за осъществяване на изключващия правото на данъчно облекчение по чл. 179 /отм./ ЗКПО юридически факт по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, тъй като по данъчноосигурителната сметка на ДЗЛ са били налични към 31.12.2008 г. задължения за лихви в размер 4.49 лева. Сочи връзката на акцесорните задължения с подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за задължинелни осигурителни вноски по декларация обр. 6. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация [фирма], в писмен отговор чрез повереника си адв. П. отрича основателността на жалбата.
Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.
След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С отменената от АС Варна част ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за корпоративен за 2008 г. в размер 10 385.98 лева с лихви за забава 6 063.06 лева, заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период право на преотстъпване на данъка по чл. 179 /отм./ ЗКПО в размер 10 385.98 лева.
Според органите по приходите за РЛ са осъществени материалноправните предпоставки на отменения чл. 179 ЗКПО за данъчно облекчение на земеделски производител, но не и общото изискване на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, доколкото към 31.12.2008 г. е имало непогасено задължение за лихви в размер 4.49 лева за несвоевременно платени задължителни осигурителни вноски. Задълженията за ЗОВ са посочени в декларация обр. 6 вх. № 27002089356232/14.11.2008 г. Лихвите са изчислени за периода от настъпване на изискуемостта на задълженията за авансови вноски 12.11.2008 г. до датата на погасяване на задълженията на 24.11.2008 г. Информацията за съществуването на задължения за лихви е от данъчноосигурителната сметка на задълженото лице. Лихвите са платени от търговеца на 06.10.2009 г.
Възприемайки фактическите установявания на администрацията, първостепенният съд е формирал различни изводи по правото. В първоинстанционното решение ликвидността на публичното вземане за лихва е обусловена от съществуването на акт за установяването му по чл. 209, ал. 1 ДОПК. Отречено е съществуването на подлежащи на принудително изпълнение и пораждащи задължението за лихви главни задължения към 31.12.2008 г., доколкото ЗОВ са внесени на 24.11.2008 г. Съдът е определил като правно значим фактът на липса на започнало принудително изпълнение в контекста на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ДОПК и съпоставката и с чл. 182, ал. 1 ДОПК. Дефинирал е като цел на разпоредбата на чл. 167 ЗКПО въвеждането на ограничения за преотстъпването на данъка за некоректните длъжници и така е обосновал извод за отказът за признаване на данъчното предимство като противоречащ на духа и целта на закона. Решението е неправилно.
Отнесеният пред АС Варна спор е за съществуването на данъчното облекчение по чл. 179 /отм/ ЗКПО, заявено от [фирма] за 2008 г. с последиците за законосъобразността на определящия публични задължения за този отчетен период РА. До отмяната на чл. 179 от ЗКПО, обн. в ДВ бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г., за земеделските производители съществува правото на преотстъпване на корпоративен данък в размер 60% за данъчната им печалба от непреработена растителна и животинска продукция. Наред с изискванията за принадлежност на субекта на правото на преотстъпване към регистрираните земеделски производители, с ал. 2 на чл. 179 от ЗКПО е въведено изискване преотстъпения данък да са инвестира в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за дейностите по ал. 1 и то в срок да края на годината следваща тази, за която се ползва преотстъпването.
Общите предпоставки за правото на преотстъпване са тези по чл. 167 от ЗКПО. Спорно е само осъществяването на тази по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО и с отсъствието ѝ органите по приходите обосновават отказа да признаят данъчното предимство. Общото изискване на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е за липса на определени публични задължения към 31 декември на съответната година – подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления за нарушения на нормативни актове относно публични задължения /алт. 1, т. т. 1 и 2/ и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. т. 1 и 2 /чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО/.
Неточното във времево отношение изпълнение от длъжника на публичното му задължение има за последица възникването на акцесорно задължение за лихва – чл. 175, ал. 1 ДОПК. При действието на чл. 162, ал. 2, т. т. 1 и 9 ДОПК публични са както вземанията /съответно и насрещните им задължения/ за задължителни осигурителни вноски и други вноски към бюджета, така и за лихви върху тези вземания. В случая информацията за наличие на задължение за лихва за неплатени в срок осигурителни вноски и вноски за фонд ГВРС за м. 10.2008 г. се съдържа в данъчноосигурителната сметка на ДЗЛ, което е в съответствие с правилата на чл. 87, ал. 2, т. т. 2 и 3 ДОПК. Регистрираното лице има правото да получава информация за обстоятелствата, отразени в сметката /вж. чл. 87, ал. 5 ДОПК/. При липсата на спор относно факта на забавеното плащане на ЗОВ и вноските за фонд ГВРС и за периода на забавата, основано на закона е очакването у длъжника да възникнат представи относно съществуването на задължение за лихви за забава. Задължението е изискуемо и изпълняемо. За предпоставката по чл. 167, ал. 1, т. 3 ДОПК, в отлика от тази по т. 1, не съществува изискване задължението да подлежи на принудително изпълнение, та да се търси установяването му с акт по чл. 209, ал. 1 ДОПК, представляващ изпълнително основание по чл. 209, ал. 2 ДОПК. При яснотата относно значимите за размера на задължението за лихви елементи – размер на главницата и период на забавата, изчисляването на лихвата се извършва по реда на чл. 175, ал. 1 ДОПК във вр. със ЗЛДТДПДВ (ЗАКОН ЗА Л. В. Д., ТАКСИ И Д. П. Д. ВЗЕМАНИЯ) и ПМС № 100/2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута /до 01.01.2015 г./, а след това ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съмненията относно размера на лихвата се преодоляват с упражняване на правото на достъп до информация до данните от осигурителната сметка.
Затова и отсъствието на акт за установяването на задължението за лихва, които да представлява изпълнително основание и да определя задължението като подлежащо на принудително изпълнение не е основание за незаконосъобразност на РА.
Неоснователен е доводът на ответника по касация, основан на възможността да се извърши прихващане на задължението му за лихва с негово вземане за надвнесен данък. Този способ за погасяване на задължението /вж. чл. 168, т. 2 ЗКПО/ не е използван, а към момента на издаване на РА вече е неприложим, тъй като вземането на [фирма] е погасено чрез приспадане по реда на чл. 94 /отм./ ЗКПО от дължимия данък за 2008 г.
При наличието на материалноправната пречка по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО отричането с РА на данъчното облекчение по чл. 179 /отм./ ЗКПО и определянето заради това на задължение за корпоративен данък и закъснителна лихва е правомерно, а отмяната с първоинстанционното решение на утежняващия административен акт – неправилна. Поправянето на порочния съдебен акт се извършва с отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА.
При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 1 023.47 лева в съответствие с правилата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1078/13.05.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 388 по описа за 2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-27-1401203-091-01/21.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., относно установените в тежест на [фирма] допълнителни задължения за корпоративен за 2008 г. в размер 10 385.98 лева с лихви за забава 6 063.06 лева, както и в частта за разноските и вместо него в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на [фирма] против ревизионен акт № Р-27-1401203-091-01/21.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. в частта относно установените в тежест на [фирма] допълнителни задължения за корпоративен за 2008 г. в размер 10 385.98 лева с лихви за забава 6 063.06 лева.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. деловодни разноски в размер 1 023.47 лева Решението е окончателно.