Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Б. А. С. срещу решение № 47 от 20.05.2015 г. постановено по адм. дело № 32 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - С..

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че доводът на съда за мотивираност на оспорената заповед е неправилен. Тя е издадена за поправка на очевидни фактически грешки, но в нея не е посочено, кои са те. Съдът е приел, че те са установени в определение по друго административно дело, но същото не е посочено като основание за издаване на заповедта. Това нарушава правото му на защита. Поправени са не само грешки, за които съдът в определението си е дал указания. Жалбоподателят е поставен в ситуация, в която сам трябва да открие разликите в двете заповеди, което е недопустимо. Актът по чл. 62, ал. 2 от АПК следва да съдържа самостоятелни фактически основания, въз основа на които да се извежда извод за приложимостта на производството във всеки конкретен случай. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответникът – Началникът на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР), не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и...