Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] срещу решение № 375 от 09.11.2015 г., постановено по адм. д. № 419/2015 г. по описа на Административен съд – Перник. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му.

Ответникът – директорът на РЗОК – П. не изразява становище по касационната жалба.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на МБАЛ [фирма] против писмена покана № 29-02-1432211001-275/14.08.2015 г. на директора на РЗОК – П. за възстановяване на получени без правно основание суми в размер на 513, 60 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точното приложение на материалноправните разпоредби и с целта на закона. Така постановеното решение е правилно.

На основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между националната здравноосигурителна каса и българския лекарски съюз за 2014 г. (НРД 2014 г.), представлявана от директора на РЗОК – П. и МБАЛ [фирма] е сключен договор № 140253/20.02.2014 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. На основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО директорът на РЗОК...