Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Е. Г. от [населено място], [община], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1159 от 21.05.2015г., постановено по адм. дело № 287/2015г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1202753-091-01/24.09.2014 год. на орган по приходите при Териториална дирекция [населено място] на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 746/11.12.2014 год. на Директора на Дирекция „ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 128 467, 53 лв. за д. периоди м. 10. – 12.2010 год., м. 06. – 12.2011 год. и м. 01. – 07.2012 год. и лихви за забава в общ размер на 36 252, 90лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че извършените от нея услуги са осъществени по електронен път, поради което приходите от тях не формират облагаем оборот. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата, като по същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП” – В. не изразява становище по нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд...