Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на П. И. А. от [населено място], чрез пълномощника му адв. А. М. срещу Решение № 1896 от 19.11.2014 г., постановено по адм. дело № 485/2014 г. от Административен съд Благоевград, в която са изложени доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

Ответната страна – Директорът на ОД на ДФЗ – Б. не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на П. А. срещу Заповед № 03-010-РД/61 от 13.05.2014 г., издадена от директора на ОД на ДФЗ – Б., като неоснователна.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на делегираните му, от изпълнителния директор на ДФЗД - РА правомощия, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.

Постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон.

По делото не е приложена заповедта, с която са делегирани правомощия на директора на ОД на ДФЗ, поради което изводите на съда, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган са необосновани. Но дори такава да е цитираната в административния акт заповед № 03-РД/1869 от 07.05.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА, с която той е делегирал на директора на ОД на ДФЗ - Б., на осн. чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а от ЗПЗП...