Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт "П. Б. Ц.", чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1167/30.06.2015 г. по адм. д. № 627/2013 г. на Административен съд-Бургас. О.о решение се счита за неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, претендира се отмяната му и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез процесуалните си представители намира касационната жалба за неоснователна. Поддържа се представения по жалбата отговор, съображения се излагат и в писмени бележки, претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. За неправилен се счита извода, че административният орган е преразгледал собствения си стабилен акт, като се прави разграничение между акт, издаден от същия орган при повторна проверка и такъв, който е резултат на осъществен последващ контрол от Ц. или териториалните структурни звена.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото й, съобразно чл. 218, ал. 1 АПК, по наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], срещу решение на началника на митнически пункт "П. Б. Ц." № 596/30.01.2013 г., с което е определено ново тарифно класиране на внесената от дружеството стока, а именно - 2707 99 99 00. Стоката е декларирана от дружеството с ЕАД МРН 12ВG001007Н0022662/20120730 като "тежки масла, смазочни масла, други масла - предназначени да търпят специфична преработка", с код по Комбинираната номенклатура 2710 1971. Въз основа на претарифирането с нов код 2707 99 99 00, е определен нов размер на възникналото митническо за дължение и дължими държавни вземания по същата ЕАД както следва: мито 94 154, 41 лв и ДДС в размер на 18 830, 88 лв., или общо за плащане 112 985, 29 лв.
Оспореното пред първоинстанционния съд решение е издадено след извършването на повторна проверка на [фирма]. Съдът е приел, че решението на митническите органи е нищожно. Развити са доводи, че не са настъпили нови обстоятелства след издаване на първоначално решение, което е влязло в сила. Според съда, не са налице предпоставките на чл. 99 АПК за изменение на първоначалното влязло в сила решение на административния орган. Дори да е била реализирана процедура по която и да е от хипотезите на чл. 99, т. 1-7 АПК, то тогава компетентният орган е началникът на митница Б., а е не началникът на митнически пункт "П. Б. Ц.." Административният орган, издал оспореното решение, не е имал компетентност да преразгледа свое предходно влязло в сила решение, поради което то е нищожно. Първоинстанционният съд е приел също, че оспореното решение не е издадено и при хипотезата на чл. 84 и чл. 84а от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), които норми регламентират предпоставките за осъществяване на последващ контрол, след разрешение за вдигане на стоките. В случая оспореното решение е издадено единствено въз основа на резултати от М. на проби от продукта, взети преди разрешение за вдигане на стоките и преди издаване на първоначалното решение.
Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че изводът на съда за нищожност на оспорения пред него акт, поради липса на компетентност на издалия го административен орган, е незаконосъобразен и необоснован, поради следното:
Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение на началника на митнически пункт "П. Б. Ц." № 596/30.01.2013 г., издадено на основание чл. 6 от Регламент (Е.)2913/92, чл. 19 ЗМ и чл. 59 АПК, като съобразно чл. 20, § 3 от Регламент (Е.)2913/92, е определено ново тарифно класиране на стоката, допусната до свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД МПН 12ВG001007Н0022662/20120730 – код Т.: 2707 99 99 00 и на основание чл. 201, §1, б.”а” от Регламент /Е./ 2913/92, чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството са определени следните задължения: мито 94 154.41лв. и ДДС в размер на 18 830.88 лв., което не съставлява изменение на влязлото в сила предходно решение № 4696/06.08.2012 г, на основание чл. 99 АПК, тъй като с последното са определени публичните задължения на вносителя по подадената опростена митническа декларация за специфично предназначение, а с оспореното второ решение, е извършено претарифиране и като последица от него са определени съответен размер на възникналото митническо и данъчно задължение. Предметът на произнасяне по двете решения не е идентичен – първото касае количествата на продукта по опростената митническа декларация, подадена от ответника в настоящото производство, а с второто, предвид резултатите от М., е извършено тарифно класиране на стоката с нов код по КН 2707 99 99, различен от декларирания от вносителя такъв по КН 2710 19 71 и възприет в първото решение на началника на МП.
Според чл. 78 от Регламент (Е.) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността (МКО), митническите органи имат право, след вдигането на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Следва да се отбележи, че с Регламент (ЕО) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г., е приет нов Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс – ММКО), като с него се предвижда поетапно влизане на МККО в сила до 2013г. Правната уредба на последващия контрол в МККО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава XІV, раздел ІV „Последващ контрол на декларирането” от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) – от чл. 84 до чл. 84м вкл.
С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността, са въведени два вида контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият - последващ контрол. Двата режима са уредени в посочените по-горе разпоредби на ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие, с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията, митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай, от данните по делото се установява, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно), или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от [фирма] с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на С. по дело С-379/2000г., т. 21). Затова е необходимо да се направи разграничение между двата процеса: „повторна проверка на декларацията” и „последващ контрол”, което не е направено от административния съд. В случая митническият орган е насочил действията си към изясняване съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената митническа декларация от [фирма] и съпътстващите стоката документи, като за целта е използвал получените резултати за произхода и състава на стоката, обект на лабораторен анализ. Приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от митническата експертиза, извършена в лабораторията в [населено място].
От тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗМ следва, че когато при повторна проверка на декларацията, или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двете процедури могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. За повторната проверка на декларацията не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед, с която да се постави неговото начало, за разлика от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а ЗМ. С издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение №596/30.01.2013 г. на началника на МП „П. Б. център” е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническо задължение по чл. 201, § 1, б „а” от Регламент (Е.) №2913/92 и на данъчно задължение по чл. 54, ал. 1 ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 99 99. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и подлежи на съдебен контрол. В случая е приложима хипотезата по чл. 84, ал. 1 ЗМ, а не процедурата по чл. 91 АПК, или тази по чл. 99 и следващите АПК. Законът за митниците е специален спрямо Административнопроцесуалния кодекс. П.нционният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като е обсъждал наличието на предпоставките по чл. 99 АПК, а е игнорирал процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, не е направил разграничение между тях и неправилно е приел, че доказателствата по делото изключват приложимостта им. Това налага отмяна на обжалваното решение на Административен съд-Бургас и доколкото съдът е изложил фактически и правни аргументи относно неговата законосъобразност, въпросът следва да се реши от настоящата инстанция по същество, на основание чл. 222, ал. 1 АПК.
По делото се спори относно правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на внесения продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка”. Вносителят е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, а митническият орган, с оглед приетото от него тегловно преобладаване на ароматните съставки спрямо неароматните, е определил същия в код 2707 99 99. Ответното дружество сочи, че продуктът в митническата декларация е класиран в код 2710 19 71, предвид произхода му на нефтено масло, както и поради обстоятелството, че до този момент всички продукти с такъв произход и идентичен химичен състав, са били класирани в тази подпозиция, а възражения от страна на митническата администрация не са правени. Позовава се на писмо изх. № 26-Л-12/6.02.2015 г. на Министерство на икономиката на РБ, съгласно което до 04.04.2013г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710. След обсъждане на заключенията на приетите по съдебно-химически експертизи, правилно съдът е приел, че митническият орган не е доказал обстоятелството, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. По делото е установено, че според физико-химичните показатели, продуктът е с нефтен произход, представлява мазут – най-тежката фракция на нефта, получена при атмосферна дестилация на суров нефт и няма каменовъглен произход. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. М. - Р. сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди – 56.1%. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“.
В случая следва да се съобрази тълкуването, дадено от С., в решение от 12.06.2014 г. по дело С-330/13, относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707, или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (Е.) №2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) №1006/2011 на Комисията от 27.09.2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на С. е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 – определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, С. разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди. Този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, поради което резултатът на М. не е коректен. При него не се отделят и не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице продуктът, като смес от въглеводороди, отговаря само на едно от кумулативно предвидените четири изисквания (за дестилация), въведени в Обяснителните бележки на КН за подпозиция 2707 99 99, поради което не може да се приеме съответствие по този код. С. О правила за тълкуване на КН, дял 1, т. 3, б. "а", когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, класирането следва да се извърши в позицията, която най-специфично описва стоката и тя трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. В случая, най-специфично описва процесната стока нейния произход - тя представлява нефтено масло, което отговаря на критериите, дадени с ОБ към КН за позиция 2710, що се касае до нефтените масла /тежки масла/. Обстоятелството, че продуктът не отговаря на изискванията на ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, защото от четири кумулативни условия продуктът отговаря за подусловие "а", не дава възможност да се приеме, че продуктът отговаря на всички характеристики, който могат да го класират тарифно в тази подпозиция. Продуктите, които не отговарят на условията по т. "а" до "г", се класират според техните характеристики в примерно изброени позиции, сред които е 2710 19 71. и с оглед назначените по делото съдебно-химически експертизи, чиито изводи дават възможност процесната стока да се определи като нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка, което масло може да се класира в позиция 2710 19 71.
Изводът на съда за недоказаност на констатацията на митническия орган, че в процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните, е обоснован и законосъобразен. Незаконосъобразното решение на началника на МП "П. Б. център" следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция обжалваното решение в частта му досежно прогласената нищожност следва да бъде отменено, без частта досежно присъдените разноски, като се постанови друго решението по съществото на спора в смисъл на незаконосъобразност на оспорения адмиинстративен акт. На ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв.
Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1167/30.06.2015 г. по адм. д. № 627/2013 г. на Административен съд-Бургас в частта, с която е прогласена нищожността на решение № 596/30.01.2013 г. на началника на митнически пункт "П. Б. Ц." и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №596/30.01.2013 г. на началника на митнически пункт "П. Б. Ц.". ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Митница-Б. да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 300 /триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението е окончателно.