О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 374

[населено място], 06.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. № 2606/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат П. К., в качеството й на процесуален представител на П. Т. П. срещу определение № 345/04.10.2024 г. по в. т.д. № 692/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №309/22.07.2024 г. в частта му за присъденото на адвокат К. на основание чл.38 ал.2 ЗЗД възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, като се претендира отмяната му с присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 3 384 лв. Твърди се, че в случая присъдените в полза на процесуалния представител на ищеца разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстанция са неправилно изчислени и не са съобразени с разпоредбите на Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като, според частния жалбоподател, приложима в случая следва да е новата редакция на наредбата, тъй като въззивното решение е постановено на 22.07.2024 г. Същият оспорва и извода на съда, че при присъждане на разноските следва да се съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело № С- 438/2022 г., което приема, че определените с Наредба №1 адвокатски хонорари не са задължителни, вкл. когато се касае за заварени договори, и не обвързват...