О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 380

[населено място], 06.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова гр. д.№1210/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ЕООД срещу решение №18/14.01.24г. по т. д.№522/23г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №40/09.06.23г. по т. д.№27/22г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ти Ай файнанс“ГмбХ сумата 60 209,68 лв., представляваща дължима месечна вноска от възнаграждение по договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи и водоснабдителната система на [населено място] от 08.01.2013г., ведно със законната лихва и сумата 4 816,77 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че нормите на част ІV от ТЗ, уреждащи несъстоятелността, са специални спрямо нормата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, поради което я дерогират, от където е направил и неправилния извод, че дружеството по ЗЗД не е прекратено; неправилно е приел, че прекратяването на дейността на дружеството с решение по чл.711 ТЗ не е равнозначно на прекратяване на самото дружество като правен субект, което, приравнено на гражданската смърт, предвидена в чл.363 б. в ЗЗД води до прекратяване на обединението; неправилно, в противоречие с разпоредбата на чл.129 ал.1 ЗЗД, без да бъде съобразен неделимият характер на вземането, съдът е приел, че е налице активна солидарност по отношение на участниците в дружеството по ЗЗД и е признал материална и процесуална легитимация само на единия от съдружниците да претендира и получи цялото вземане. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено, като с решението си по същество касационната инстанция да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.Претендира разноски за всички инстанции.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът навежда твърдение, че при произнасянето си въззивният съд е разрешил по обуславящ изхода на делото начин следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че нормата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ противоречи на установените в чл.607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност /справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника/?; 2. Следва ли да се приеме, че нормите на част ІV на ТЗ/Несъстоятелност дерогират нормата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ като специални спрямо обща норма?; 3.Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл.252 ал.1 т.3 ТЗ за акционерните дружества/ без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл.711 ТЗ?; 4. С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум /гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.363 б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?; 5. Допустимо ли е да се приеме, че от обявяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?; 6. Към кой момент следва да се приеме за прекратено ex lege гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?; 7.Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – гражданско дружество се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в гражданското дружество?; 8.Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл.129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?; 9.Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл.129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?; 10. Ако се приеме, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, следва ли да се приеме, че при изплащане на цялото оставащо възнаграждение по договора от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД /н/, възложителят ще се освободи от задължението си по отношение на всички съдружници в консорциума?; 11. В случай че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, а отговорът на 10 въпрос е отрицателен, допустимо ли е тълкуване в смисъл, че възложителят - длъжник разполага с право на избор на кого от съдружниците в консорциума да изпълни по отношение на дължимите вноски – част от възнаграждението по договора, за които към момента на изпълнение не е предявен иск от някой от съдружниците - кредитори? В такъв случай може ли да се приеме, че изпълнение от страна на възбложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД/н/ освобождава възложителя – длъжник от задължението му по отношение на всички съдружници в консорциума?; 12.Следва ли да се приеме, че от момента на обявяване на търговско дружество в несъстоятелност и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл.41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от последните упълномощителни сделки относно правомощия, предоставени по силата на закона от този момент нататък на синдика? ; 13.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Разрешаването от касационната инстанция на въпроси 1,2,3,4,5,6 и 12 касаторът счита, че би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, които обосновава с доводи за наличие на противоречива практика по прилагането на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ /по отношение на въпросите от 1 до 3 включително/, както и с празнота в закона и липса на съдебна практика по отношение прекратителните основания на гражданско дружество със съдружници – юридически лица /по отношение на въпросите от 4 до 6 включително и 12/. Твърди, че въпроси от 7 до 11 включително въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №76/16.07.2019г. по т. д.№849/19г. на І т. о. на ВКС. Същевременно сочи, че нееднозначно и в голяма степен в противоречие с тази практика на ВКС е разрешението им, дадено в решение №50171/09.01.2023г. по т. д.№1738/21г. на ІІ т. о. на ВКС, с което поддържа в условията на евентуалност искане за допускане на касационния контрол на обжалвания въззивен акт на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. На самостоятелно основание касаторът иска решението да бъде касирано при наличието на хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на дадените от въззивната инстанция разрешения на така формулираните въпроси. В противоречие с практиката на касационната инстанция, според касатора, е процедирал въззивният съд, като не се е произнесъл по наведените от него доводи и възражения, свързани с прекратяването на упълномощителната сделка между съдружниците с обявяването на дружеството „Строителна механизация“АД в несъстоятелност и правните последици от това по отношение на материалната и процесуалната легитимация на ищеца, както и не е коментирал и оценил всички писмени доказателства по делото в съвкупност с останалия доказателствен материал /постановените в производството по несъстоятелност съдебни решения за обявяване на „Строителна механизация“АД в несъстоятелност и прекратяване правомощията на органите му/. Във връзка с това поддържа приложимост на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на последния /13-ти/ въпрос от формулираните от него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като се позовава на ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС №1/1985г., ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по т. д.№2435/16г. на ІІ т. о. на ВКС и по т. д.№799/15г. на ІІ т. о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Ар Ти Ай файнанс“ГмбХ Германия, в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, я е оспорил, както с оглед липсата на предпоставки за допускане на контрола по същество от касационната инстанция, така и с твърдения за нейната неоснователност. Направено е искане да не бъде допускана до разглеждане, евентуално – да бъде оставена без уважение, като обжалваният от касатора съдебен акт бъде потвърден изцяло. Претендира разноски за касационната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Строителна механизация“АД/н/ не се е ангажирал със становище по касационната жалба.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че съдът е сезиран с иск за реално изпълнение задължението за заплащане възнаграждение по изпълнен договор за обществена поръчка съгл. чл.41 от ЗОбП /отм./,сключен на 08.01.2013г., за част от уговорено, платимо на вноски, възнаграждение, а именно за 60 209,68 лв. – месечна вноска за м. март 2019г. от общата фактурирана цена в размер на 6 069 135,73 лв., ведно със законната лихва, както и с иск за неустойка за забава върху тази сума в размер на 4 816,77 лв. Взел е предвид, че ищецът е съдружник в ДЗЗД СМ С. Е. заедно със „Строителна механизация“АД, с което дружество са сключили на 11.09.2012г. договор за консорциум, съгласявайки се да обединят усилията си за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място], при условията на чл.275, чл.276 ТЗ и чл.357 ЗЗД, като първоначално „Строителна механизация“ АД е определено за управляващ лидер на консорциума, а впоследствие - с протокол от 18.10.2016г. същото е заместено от съдружника „Секисуи СПР Европа“ Гмбх, с настоящо наименование „АрТиАй файнанс“ГмбХ, върху когото е възложено по решение на съдружниците и извършването на всички правни действия във връзка с настъпилото неизпълнение на задължението на възложителя за плащане по сключения договор за обществена поръчка.

Впреки констатацията на въззивния съд, че с въззивната жалба на осъдения с първоинстанционното решение ответник „ВиК Шумен“ ООД не се поддържат наведените от него с отговора на исковата молба възражения срещу валидността и изпълнението на задълженията на ДЗЗД СМ С. Е. в качеството му на изпълнител по сключения с ответника при условията на чл.41 от ЗОбП/отм./ договор за изработка, в решението са изяснени фактите по изпълнението на възложеното с договора в съответствие с неговите условия и приемането на работата, установени с ангажираните в производството пред първата инстанция доказателства – писмени и експертни заключения, които съдът е подложил на преценка и анализ. В тази връзка, освен това, е съобразил, че с влязло в сила на 06.01.2023г. решение №80/26.07.2018г. по т. д.№67/2017г. по описа на ШОС /между същите страни и при участието на същото трето лице-помагач/, ответникът е бил осъден да заплати на „Ар Ти Ай файнанс“ГмБХ сума в размер на 973 976,21 лв., включваща вземания за начислен ДДС по издадени от ищеца фактури за възнаграждението по същия договор за обществена поръчка, за главница, като част от уговорените като разсрочено плащане месечни вноски /за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г./, за неустойка за закъснение, както и за обезщетение за реално претърпени вреди от неизпълнението, надхвърлящо размера на неустойката, ведно със законната лихва върху главните вземания. Посочил е, позовавайки се и на практика на ВКС, че, съгласно чл.297 ГПК, с влязлото в сила решение са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите за валидността на договора за обществена поръчка, за изпълнението на задълженията на консорциума, респ. – за дължимостта на уговореното възнаграждение, както и за следващата от клаузите на договора активна солидарност между съдружниците в консорциума, поради което е отрекъл длъжникът /ответникът/ да може да навежда в новия процес между него и кредитора му твърдения за нищожност на договора, съответно да иска обявяване на тази нищожност; недопустимо е в последващия процес за остатъка от вземането, да се пререшават въпросите дали правоотношението е възникнало и каква е правната му квалификация, дали задължението, възнаграждение срещу което се претендира, е изпълнено, както и дали е дължима неустойка за забава, начислена за последващ времеви период.

Съставът е отчел, че пред въззивната инстанция ответникът – въззивник е поддържал единствено доводи във връзка с нововъззникналото в хода на делото обстоятелство, имащо, според него, отношение към допустимостта и основателността на исковете и към легитимацията на ищеца по заявената претенция - обявената несъстоятелност на съдружника в консорциума „Строителна механизация“ АД с решение на ОС-С. З. по т. дело №1255/2021г. от 07.11.2022г. Кредитирал е представените от ответника във връзка с това обстоятелство постановени по посоченото търговско дело решение №139/07.12.2021г. /с което „Строителна механизация“ АД е обявено в несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата 01.01.2021г., открито е производство по несъстоятелност, наложен е запор върху имуществото и вземанията му, постановено е прекратяване на дейността му и производството е спряно поради липса на средства за авансиране на разноски в несъстоятелността/ и последващо решение №300/07.11.2022г. / с което са прекратени правомощията на органите на дружеството, като длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване на производство по осребряване на имуществото/.

Съдът е намерил за неоснователни оплакванията на ответника срещу легитимацията на ищеца, респ. - срещу правото му да претендира самостоятелно цялото дължимо по договора възнаграждение, включително погасителната вноска, предмет на иска. Аргументирал се е с това, че консорциумът представлява обединение на търговски дружества в избрана от тях форма - на търговско или на гражданско дружество съгласно чл.276 ТЗ, което определя и приложимите правни норми относно статута на обединението. Посочил е, че в случая, с договора за учредяване на консорциум СМ С. Е. сключен на 11.09.2012г. между двете правосубектни дружества – „Строителна механизация“ АД и чуждестранното ЮЛ, регистрирано в Германия – „Секисуи СПР Европа“ ГмбХ /с променено към настоящия момент наименование „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмбХ/ е избрана форма на обединението между тях като дружество по ЗЗД, според изричното препращане към уредбата за гражданско дружество и същото, като страна по договора за обществена поръчка от 2013г., продължава да е действащо и непрекратено, съгласно вписването в регистър Булстат. Съдът е извършил служебно проверка в Търговския регистър относно правния статус на съдружника в ДЗЗД – „Строителна механизация“ АД, при която е установил, че същото не е заличено въз основа на решение по чл.735 ТЗ, от което е направил извод, че то продължава съществуването си в правния мир, като съдружник в консорциума-изпълнител по възложената обществена поръчка. Развил е съображения, че постановеното решение по чл.711 ТЗ спрямо „Строителна механизация“ АД, не включва в съдържанието си прекратяване на дружеството и има различни специфични за производството по несъстоятелност последици, които не се отразяват на неговата правосубектност; че разпоредбата на чл.252 ал.1 т.3 от ТЗ само визира едно от основанията за прекратяване на акционерни дружества, но няма прекратяващ съществуването му характер. Отрекъл е решенията по чл.630, по чл.632 ТЗ или по чл.711 ТЗ да водят до прекратяване на дружеството, като е посочил, че в производството по несъстоятелност е възможно дори решението по чл.735 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност след изчерпване на масата на несъстоятелността да не доведе до заличаването на търговеца съгласно чл.735 ал.3 ТЗ, в който случай единствено той би престанал да съществува като правен субект. Допълнил е, че при всички случаи, нормите от част IV на ТЗ /Несъстоятелност/ са специални спрямо останалите от ТЗ и следва да бъдат съобразявани и прилагани според целта на производството по несъстоятелност. Наред с разсъжденията относно правните последици на обявената несъстоятелност на другия съдружник в консорциума, въззивният съд е посочил, че същата не се и отразява както на правосубектността на несъстоятелния търговец, така и на процесуалната и материалноправна легитимация на ищеца по иска – другият съдружник в него, като единствената промяна, касаеща процеса, е свързана с представителството на търговското дружество в несъстоятелност, правомощията на чиито органи са прекратени с решението по чл.711 ТЗ и се осъществяват от назначения му синдик.

Тъй като не е налице заличаване на несъстоятелния съдружник, респ. същият продължава да има качество на правен субект, съдът е намерил за неоснователен доводът на въззивника – ответник, че по право се е прекратил и учреденият по реда на ЗЗД консорциум по аналогия с чл.363 б. в ЗЗД, обосновавайки се с това, че, с оглед спецификата на правните субекти – юридически лица – търговци при съответното приложение на правилата за гражданско дружество, обявяването в несъстоятелност на съдружник в ДЗЗД не може да бъде приравнено на гражданска смърт на физическо лице, като постановеното по реда на чл.711 ТЗ спрямо съдружник в ДЗЗД решение няма последиците, визирани от чл.363 ЗЗД спрямо обединението и последното не се счита прекратено по право.

Въпреки липсата на изводими от закона или от клаузите на договора за консорциум основания за прекратяването му, съдът е приел, че дори обратното /прекратяването му/ не би довело до отпадане легитимацията на ищеца по претенцията, тъй като ДЗЗД е неперсонифициран правен субект и не може да бъде страна по договор, съотв. страна са персонифицираните му съдружници, вкл. ищецът, а с т.8.4 от договора за гражданско дружество членовете му изрично са приели, че ако по отношение на някой от тях се открие производство по несъстоятелност или прекрати съществуването си или не е в състояние да изпълни договорните задължения, неговите задължения се поемат от другия съдружник, а в случая работата е била завършена и приета от възложителя много преди промяна в правния статус на съдружника в ДЗЗД.

Въз основа на тези съображения съдът е заключил, че в полза на ищеца се дължи заплащане на възнаграждението за извършената и приета работа по договора съгласно чл.266 ЗЗД. Отчел е като липсващи наведени от третото лице-помагач „Строителна механизация“АД /н/ съображения против правото на ищеца, основано на активната солидарност между съдружниците в сдружението по ЗЗД или на учредената му представителна власт спрямо възложителя /по силата на изричното упълномощаване с протокола от 2016г./, да претендира цялото вземане на консорциума, като същевременно е приел и, че е налице сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на ШОС по т. д.№67/2017г. относно въпроса за наличието на уговорена между съдружниците в консорциума активна солидарност за кредиторите на възложителя. Допълнително е развил съображения, че съдружниците в гражданското дружество запазват юридическата си самостоятелност, като сключените от него договори пораждат права и задължения за тях; при постигната договореност за представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя – съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора; при липса на правосубектност на изпълнителя по договора ДЗЗД СМ С. Е. при уговорена с договора за гражданско дружество активна солидарност и при възложено с договора за обществена поръчка изпълнение на предмета му на консорциума, възложителят е поел задължение спрямо неправосубектно гражданско дружество да плати възнаграждение за работата, като в резултат на това всеки от съдружниците е легитимиран да претендира плащане от възложителя; от своя страна длъжникът може да избере кредитора, комуто да престира, без значение каква е стойността на дела му, като с изпълнението на задължението към един от кредиторите, се погасява задължението на длъжника към всички кредитори, съотв. към консорциума в качеството на изпълнител по договора, респ.- престацията му не следва да бъде съобразявана с дела на съдружника или разпределението на разноските/печалбата в съдружието, което касае само вътрешните отношения между съдружниците, но е непротивопоставимо на съдоговорителя. Съдът е извел, че съобразно приетата форма на солидарност не е необходимо изрично упълномощаване на някой от правосубектните съдружници за предявяване на иска и водене на делото, но въпреки това в случая изявление за такова упълномощаване е обективирано в решението по протокола от 18.10.2016г. , като предявената от ищеца претенция попада в рамките на делегираната му от другия участник в обединението по ЗЗД, представителна власт, а ответникът не може да прави възражения относно обема на делегираните между съдружниците в ДЗЗД права, тъй като не е страна по упълномощителната сделка. С оглед това съдът е намерил за неоснователно поддържаното от ответника възражение за липса на материална легитимация на ищеца, а за безпредметно – обсъждането налице ли е преустановяване действието на упълномощителната сделка между съдружниците по събиране на вземането на консорциума с откриването на производството по несъстоятелност на „Строителна механизация“АД, тъй като, като кредитор по договора за обществена поръчка /с характеристиките на изработка/, ищецът „Ар Ти Ай Файнанс“ ГМбХ притежава както процесуална, така и материалноправна легитимация по спора.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е въпросите да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В контекста на тези разяснения от задължителната практика на ВКС настоящият състав преценява въпросите като неосъществяващи общото основание за допустимост така, както са формулирани, тъй като съдът не е основал решението си на изводи, съдържащи се в контекста им. В по-голямата си част въпросите представляват облечени във въпросителна форма твърдения на страната /че нормата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ не противоречи на целите на производството по несъстоятелност на търговец; че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона; че с обявяването на съдружника в консорциум в несъстоятелност последният се прекратява по право, с което отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума; че последната не може да се извежда по тълкувателен път от клаузите на договора за гражданско дружество; че задълженията към това дружество са неделими и по отношение на тях се прилага нормата на чл.129 ЗЗД и т. н./. Абсолютно некореспондиращи с изводите на съда, обусловили крайната му правна воля, са въпроси 1, 7, 8, 9 и 12 / съставът не е излагал съображения за противоречие на нормата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ с целите на производството по несъстоятелност; не е разглеждал задължението на възложителя в светлината на нормата на чл.129 ЗЗД, доколкото довод относно характера му на неделимо такова не е бил и въвеждан в предмета на делото; не е разсъждавал дали се прекратяват упълномощителните сделки, сключени от търговеца с откриването на производство по несъстоятелността му; не е приравнил автоматично конкретна клауза от договора за ДЗЗД на договорка за активна кредиторова солидарност, а се е позовал на СПН, с която въпросът налице ли е такава в конкретния случай е бил разрешен в предходно проведено съдебно производство/. Въпроси 10 и 11, освен че не са били въведени в предмета на делото, са хипотетично формулирани и реферират към обстоятелства, свързани със страните по делото, което ги лишава от характер на правни по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Останалите въпроси гравитират, но като цяло не могат да бъдат обобщени и сведени до релевантните за спора такива приложима ли е аналогията на чл.363 б. в ЗЗД към членове на граждански дружества –търговци и към кой момент следва да се приеме настъпила по отношение на тях т. нар. „гражданска смърт“ – дали към момента на обявяването на съдружника-търговец в несъстоятелност с решението по чл.711 ТЗ, съгласно посоченото в общата норма на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, че дружеството се прекратява с обявяването му в несъстоятелност или към момента на заличаването му от Търговския регистър, както и имат ли тези обстоятелства отношение към активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на останалите съдружници да търсят по съдебен ред вземанията на гражданското дружество от своите длъжници при наличието на уговорена активна кредиторова солидарност. Това са въпросите, които въззивният съд е разрешил и то по частично обуславящ изхода на спора начин, като е приел, че аналогията на чл.363 б. в ЗЗД е приложима, но осъществима по отношение на търговските дружества – участници в дружества по ЗЗД само в хипотеза на заличено от ТРРЮЛНЦ юридическо лице, от който момент то престава да съществува като правен субект /каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като съдружникът „Строителна механизация“АД /н/, макар и в несъстоятелност, продължава да бъде правосубектен/; че при уговорена активна солидарност с договора за гражданско дружество /каквато е призната със сила на пресъдено нещо в предходно развил се процес между същите страни във връзка със същото правоотношение, но за друга част от вземанията по него/ всеки от съдружниците може да търси цялото вземане от своя длъжник, като вътрешните им отношения за разпределяне на това вземане са без значение за длъжника, който е длъжен да плати на когото и да е от тях цялото си задължение; че дори гражданското дружество да е прекратено, поради заличаването на един от съдружниците в него, това не води до отпадане легитимацията на останалите да претендират вземанията си по валидно сключения и изпълнен от консорциума преди това договор.

Дори да се приеме хипотетично, че поставените от касатора въпроси 2,3,4,5 и 6 биха могли да бъдат обобщени и конкретизирани с оглед тези решаващи изводи /и в пределите, посочени в разясненията по т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, не е обоснован и следователно не може да бъде приложен сочения с тях от касатора допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване, а за развитие на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и липсва създадена по тях съдебна практика. В случая не може да бъде направен извод за наличие на някоя от посочените хипотези. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора за съществуваща противоречива практика по прилагането на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, доколкото като такава се сочат решения на Върховен административен съд и определение на ОС Враца, които не представляват съобразима от касационната инстанция с оглед нуждите на производството по чл.288 ГПК практика. Извън тях, в практиката на гражданските съдилища и на касационната инстанция еднозначно и постоянно се приема, че търговското дружество престава да съществува в правния мир едва със заличаването му от Търговския регистър, а терминът „прекратяване на търговското дружество“, употребен в от законодателя, включително в разпоредбата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ при обявена несъстоятелност, не е равнозначен на загуба на правосубектността му, в който случай единствено би могла да се търси аналогия с предвидената в чл.363 б. в ЗЗД гражданска смърт на физическото лице /напр. решение №789/15.12.2005г. по гр. д. №427/2005 г. на I т. о. на ВКС/. Наличието на съдебна практика, съответстваща на изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за неприложимост на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Въпрос 13 , доколкото е свързан със задълженията на въззивния съд като инстанция по същество да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, както и да подложи на анализ и преценка всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е принципно осъществяващ общата предпоставка за допустимост, но не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора, а и служебно известна на състава практика на касационната инстанция. Съгласно константната практика на ВКС съдът дължи да се произнесе /и е съществено процесуално нарушение, когато не го е направил/ не по всяко твърдение, довод и възражение на страната, а само по онези, които са свързани с предмета на спора и биха могли да обуславят изхода на делото.В случая съдът е посочил изрично защо не дължи произнасяне по доводите на въззивника за прекратяване на дадените от другия съдружник пълномощия с обявяването му в несъстоятелност, като е обосновал ирелевантността за спора на такъв въпрос с липсата на необходимост изобщо от изрично упълномощаване, поради наличие на активна кредиторова солидарност, предоставяща правото на съдружника - ищец да претендира вземането на гражданското дружество и без изрично упълномощаване от другия съдружник за такова действие. Що се касае до другото твърдение, свързано с въпроса, че съдът не е обсъдил решенията, постановени в производството по несъстоятелност на „Строителна механизация“АД/н/, същото е както невярно, така и необосноваващо допуснато съществено процесуално нарушение от съда, доколкото не се свързва с довод, че с някое от тези решения е постановено заличаване на търговеца от Търговския регистър. Поради това и с този процесуален въпрос не би могъл да се обоснове достъп до касационна проверка на обжалвания съдебен акт.

Въпроси по останалите решаващи изводи на състава на апелативния съд не са формулирани.

Решението на въззивния съд не може да бъде квалифицирано и като очевидно неправилно с оглед поддържаното в изложението на касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Константна е практиката на ВКС и по прилагането на това самостоятелно основание за допускане на касационния контрол на въззивните решения, според която, за да бъде прието за осъществено, следва да е налице такъв съществен порок на съдебното решение, който да е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Наведените от касатора във връзка с това основание съображения за „пълна липса на мотиви“ и „отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства“, освен че не кореспондират със съдържанието на мотивната част от въззивното решение, не обосновават нито една от примерно изброените в нея хипотези на очевидна неправилност и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, тъй като по характера си представляват оплаквания за неправилност, които попадат в приложното поле на чл.281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася.

Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд решение на Варненски апелативен съд.

С оглед изхода на производството пред касационната инстанция касаторът дължи на насрещната страна направени от нея разноски, но тъй като липсват доказателства за извършването им, настоящият състав не следва да се произнася в този смисъл.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №18/14.01.24г. по т. д.№522/23г. по описа на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: