О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50001

гр. София, 05.02.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 2986 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото А. Л. А., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. И. Ю. срещу решение № 927/19.04.2019 г., поправено с решение № 1067/08.05.2019 г. и с решение № 265/28.01.2020 г., постановени по възз. гр. дело № 4507/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Касаторът обжалва въззивното решение (предвид и поправките му) в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 4959/23.07.2018 г. по гр. дело № 4710/2017 г. на Софийския градски съд (СГС), искът му с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 и с чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, по ДП № 3859/2007 г. на 2-ро РУП на СДВР, пр. пр. № 60031/2007 г. на СРП, н. о.х. д. № 11666/2008 г. на СРС и в. н.о. х.д. № 3499/2013 г. на СГС, е отхвърлен за разликата над сумата 500 лв. до пълния му предявен размер от 25 001 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.04.2014 г. до окончателното плащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушения на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при определянето на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора А., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ да се вземат предвид други осъждания и висящи наказателни производства на ищеца; и 2) следва ли в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, при определяне размера на дължимото обезщетение да се вземат предвид данните за предшестващите осъждания на ищеца, които са заличени поради настъпила по право реабилитация – чл. 88а от НК, и са настъпили предвидените в чл. 85 от НК последици от същата. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил първия от тези въпроси в противоречие с решение № 3/29.01.2014 г. по гр. д. № 2477/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 16/02.02.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 483/09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, а втория въпрос – в противоречие с решение № 466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение било очевидно неправилно, но и в тази връзка също сочи противоречие с решение № 483/09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС.

По така наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС намира следното:

Въззивният съд е дал разрешение на част от първия правен въпрос, като е намерил, че размерът на процесното обезщетение за неимуществени вреди не следва да е по-голям от 500 лв., освен по други съображения, и поради установените по делото две предишни осъждания на касатора-ищец за извършени престъпления. Съдът е установил, че тези осъждания са за хулиганство, второто от които през 2007 г. – по отношение на лица на реда, и то отличаващо се с особен цинизъм и дързост и по груб начин, като е приел, че същите са индиция за незачитане нормите на обществото, за демонстрация на поведение, от което не може да се направи извод, че ищецът се ползва с добро име в същото това общество, което да се накърни от повдигнатото процесно обвинение. Апелативният съд е посочил също, че „както се знае“, наличието на съдебно досие обичайно квалифицира лицето като такова от криминалния контингент и много по-бързо в случай на съмнение за престъпление, деянието се свързва със същото лице.

При така изложените съображения от въззивния съд, първият правен въпрос е от обуславящо значение за правните му изводи и осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, но формулировката на въпроса следва да бъде уточнена и конкретизирана (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ следва ли да се вземат предвид предишни осъждания на ищеца за извършени престъпления. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 483/09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че се допуска нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД, ако при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в умишлено престъпление въззивният съд значително занижава общия размер на обезщетението поради асоциални характеристики на личността и липса на вреди, свързани с накърняване на добро име и авторитет в обществото. Прието е също, че наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу същото лице и характеризиране на личностния му профил като „диссоциално личностово разсторйство” не е основание за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, когато се определя размера на неимуществените вреди. В същия смисъл е и служебно известното на съда решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на ІV-го гр. отд. на ВКС, в което е разяснено, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение и процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било оправдано. Обвинението в извършване на тежко умишлено престъпление, за което лицето е било оправдано, сочи за по-висок интензитет на претърпените морални вреди, но не дава основание за негативна преценка за личността на незаконно обвинения. Несъмнено, съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. Прието е и че обремененото съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ – съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда. По-натам в същото решение е приет за правилен изводът, че претърпените от ищеца вреди следва да бъдат ценени с оглед доказателствата за предишни ефективно изтърпяни присъди; че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение и задържане под стража са се отразили в относително по-малка степен – повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване. В подобен смисъл е и посоченото от касатора решение № 3/29.01.2014 г. по гр. д. № 2477/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в което за правилно е прието становището, че фактът на предишни осъждания и трайно изградено поведение на лице, склонно към извършване на престъпления, не обосновава извод, че за ищеца не са произтекли вреди от процесното незаконно обвинение. Останалите посочени от жалбоподателя решения на ВКС съставляват неотносима в случая съдебна практика.

Няма основание касационното обжалване да се допуска по втория поставен от касатора правен въпрос, тъй като въззивният съд не е обсъждал и не е давал разрешение на такъв въпрос в мотивите към обжалваното решение, респ. – този въпрос не е обуславящ правните му изводи и не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Не е налице и сочената от жалбоподателя очевидна неправилност на обжалваната част от въззивното решение, тъй като това основание за допускане на касационното обжалване се обосновава от него единствено с установеното по-горе противоречие между съображенията на въззивния съд и приетото в практиката на ВКС, което попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а не на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване следва се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ следва ли да се вземат предвид предишни осъждания на ищеца за извършени престъпления.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, пр. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 927/19.04.2019 г., поправено с решение № 1067/08.05.2019 г. и с решение № 265/28.01.2020 г., постановени по възз. гр. дело № 4507/2018 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният от А. Л. А. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над сумата 500 лв. до пълния му предявен размер от 25 001 лв., ведно със законната лихва върху нея.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила в хипотезата на чл. 296, т. 2, предл. последно от ГПК.

УКАЗВА на жалбоподателя А. Л. А. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него за проверка изпълнението на дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: