О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 446

гр. София, 27 декември 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 2986 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца А. Л. А. срещу въззивно решение № 927/19.04.2019 г., поправено с решение № 1067/08.05.2019 г., постановени по гр. дело № 4507/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Жалбоподателят сочи, че обжалва въззивното решение в частта, с която искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 25 001 лв., ведно със законната лихва, начиная от 05.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и относно разноските по делото.

С постановеното по делото, първоинстанционно решение № 4959/23.07.2018 г. по гр. дело № 4710/2017 г. на Софийския градски съд са отхвърлени изцяло, предявените от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Р. Б (ПРБ), искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, съответно: за сумата 25 001 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 8 092.88 лв. – мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода 05.02.2014 г. – 12.04.2017 г. С въззивната си жалба касаторът-ищец е обжалвал първоинстанционното решение изцяло.

Видно от мотивите към въззивното решение № 927/19.04.2019 г., САС е формирал воля, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е основателен за сумата 500 лв., както и че първоинстанционното решение следва да...