Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от У. Х. А., гражданин на Л., срещу Решение № 1761/ 18.03.2015 г. по адм. дело № 12193/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 8638/ 27.11.2014 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК.

Счита се, че съдът неправилно не е приел изложената бежанска история, и са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочва се, че събитията в Л. и района се развиват динамично, но не са взети предвид от съда при постановяване на съдебното решение. Счита се, че съдебния състав е следвало да обсъди всички факти и обстоятелства, свързани с личната му история, заедно с въпроса относно сигурността на страната му на произход. Подробни доводи в тази насока са развити в представената по делото писмена защита.

Ответникът - Заместник председателят на Държавна агенция за бежанците не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Приема, че правилно, след анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Сочи се, че спрямо лицето не се установява осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова и не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.

Счита се за правилен извода на съда, че молителят не е...