Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ш. С. Т., гражданин на Ч., срещу решение №7668/08.12.2015г. на Административен съд София град по адм. д. № 10717/2015г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът, Началник на Гранично полицейско управление С. представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на Ш. С. Т., гражданин на Ч. срещу заповед рег. № 8177ОЧ-25/18.10.2015г. на Началник Г. – С., с която на основание чл. 95 ЗМВР и чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закон за чужденците в Р. Б. е разпоредено принудително настаняване на жалбоподателя в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ – МВР [населено място].

За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и в съответствие с целта на закона.

Заповедта с правно основание чл. 95 ЗМВР и чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закон за чужденците в Р. Б., по правната си природа е мярка, обезпечаваща изпълнението на принудителното отвеждане до границата. С оглед характера и предназначението й тази мярка се прилага само при невъзможност да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и при наличие на конкретни данни за реална опасност да се осуети изпълнението на наложената принудителна административна мярка. В...