Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. С. в качеството й на пълномощник на началника на Митница П. срещу решение № 2614 от 28.11.2014г., постановено по адм. д. № 1894/2014г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 612/10.05.2014 г. на Началника на Митница П., потвърдено с решение № 261/06.06.2014г. на директора на Агенция „Митници”, с което е отказано на [фирма] издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнато делото като преписка за произнасяне на началника на Митница П. съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е осъдена Митница П. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 800 лева.

В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Пловдив, е неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се да се постанови решение, с което да се отмени решението на Административен съд - Пловдив и вместо него да постанови друго, с което да се потвърди решението на началника на Митница П..

Ответникът по касационната жалба [фирма] не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил решение № 612/10.05.2014 г. на Началника на Митница П., потвърдено с решение № 261/06.06.2014г. на директора на Агенция „Митници”, с което е отказано на [фирма] издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнато делото като преписка за произнасяне на началника на Митница П. съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка, свързана с подаването на искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 14 от ППЗАДС, извършената проверка от митническия орган, както и констатациите му, поради които е отказал да издаде исканото удостоверение, а именно административният орган е приел е, че енергийния продукт - природен газ с код КН 2711 21 00, за който [фирма] иска освобождаване от акциз, попада в определението за гориво за отопление съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Обосновал е извод, че с оглед дефиницията за „енергиен продукт за отопление”, посочена в чл. 4, т. 37 от ЗАДС, използването на природен газ от [фирма] в производството на продукция на основата на гипс, следва да се разглежда като използаване на енергиен продукт в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за стопански нужди непосредствено или чрез преносна среда. Поради което според административния орган природния газ, използван от дружеството не попада в разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.

Административният съд е изложил мотиви, че тези констатации - че природният газ се използва като енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, поради което не попада в приложното поле на чл. 24, ал. 2 от същия закон, са необосновани и в противоречие с материалния закон. Посочено е, че от заключението на вещото лице не се установяват нови и различни факти от вече установените в хода на административното производство. В случая енергийният продукт природен газ се изгаря в промишлени горелки и сушилни, където се превръща в топлина, която се използва за призводство на продукция на основата на гипс, тоест природния газ се използва за производство на топлинна енергия, явяваща се част от технологичния процес. С. е кредитирал заключението на вещото лице, кореспондиращо на останалия доказателствен материал и е приел, че енергийният продукт природен газ, използван в завода на [фирма] е за цели различни от моторно гориво или отопление. Въз основа на горното е изграден извод, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

Административният съд е изложил и мотиви, че административният орган неправилно се е позовал на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като от данните по делото е установено по безспорен начин, че макар и енергийният продукт да участва в процес, свързан с получаване на топлина, същата не се използва за отопление. Посочено е, че за да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция, а в конкретния случай е установено, че целта, с която се използва процесния енергиен продукт е производство на ПДЧ и ламинат, а не за отопление. Постановеното решение е правилно.

Основното подробно мотивирано оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина, а според чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават от акциз енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което решението за отказ за издаване на удостоверение е законосъобразно. Направеното оплакване е неоснователно.

Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която правилно е възприета от административния съд при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на него обосновано е прието, че в [фирма] природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а се използва единствено в технологията на производствения процес за призводство на продукция на основата на гипс и е неразделна негова част. С оглед на това правилно е прието от първостепенния съд, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, по която разпоредба определящият критерий е обстоятелството, че продукта участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В конкретния случай се установява, че природния газ участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция /система за затопляне на помещения съгласно тълковен речник/, а за други, производствени цели, подробно описани в заключението на експерта. В този смисъл твърденията на касатора, че въпросното гориво се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което правилно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и искането за издаване на удостоверение следва да бъде удовлетворено. Постановяването решението е съобразено и с трайно установената съдебна практика на ВАС.

Разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. Това разрешение на ЗАДС транспонира точно разпоредбата на чл. 2, §4, б.”б”, първо и втора предложение от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Съгласно тази разпоредба изрично се предвижда, че правилата на Директивата относно акцизното облагане на енергийните продукти не се отнася "до следните приложения на енергийните продукти и електроенергията: енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление и енергийни продукти с двойно предназначение.

Като е стигнал до същите изводи и е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно, Административен съд - Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2614 от 28.11.2014г., постановено по адм. д. № 1894/2014г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно. Особено мнение: