Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”-В. моли да бъде отменено решение № 2725/28.11.2014г. по адм. д.№ 1556/2014г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА №[ЕИК]/06.01.2014г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба [фирма], редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА №[ЕИК]/06.01.2014г. на ТД на НАП-В. в частта, с която за м. 12.2010г. е определен данък по ЗДДС 64 457, 17лв с лихви, в частта по ЗКПО, с която за 2010г. е определен корпоративен данък 32 442, 97лв, лихви върху авансови вноски за 2010г. над 16, 29лв и лихви върху авансови вноски за 2012г. 102, 35лв като е отхвърлил жалбата в останалата й част.

За да отмени РА в частта по ЗДДС за м. 12.2010г. и в частта за определен корпоративен данък за 2010г. съдът е приел, че не е доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи, които да съставляват основание за провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК. В РД е констатирано, че при извършена проверка и наблюдение...