Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя С. А. М., против решения № 333 от 20.02.2015 г. и № 1619 от 15.07.2015 г., постановени по адм. дело № 3426/2014 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на първото решение в частта, в която е отхвърлено оспорването на дружеството срещу решение №32-75574/09.07.2014 г. на началника на (МП) „П. В.” с искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или алтернативно – за постановяване на съдебен акт, с който оспореният административен акт да бъде отменен. Развиват се съображения за недопустимост и неправилност на второто обжалвано решение поради нарушаване на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за произнасяне по съществото на спора.

Подадена е и частна жалба против решение № 333 от 20.02.2015 г. с характер на определение в частта, в която е оставено без уважение искането на [фирма] по чл. 161 АПК за възстановяване срока за обжалване на решение №32-75574/09.07.2014 г. на началника на МП „П. В.”, с доводи за неговата неправилност и се претендира отмяната му.

Ответникът – началникът на МП „П. В.”, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационните и частна жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваните решения.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното:

Касационните и частна жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в сроковете съответно по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК.

Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение № 333 от 20.02.2015 г. Административен съд – Варна е...